-
Циганията в държавата продължава
Много ми е трудно да пиша за случилото се в Катуница – и верижната реакция в други населени места на собствената ми държава – тъй като не съм пряк участник в събитията. А от телевизионния екран нещата винаги са някак си едностранчиви, а и – нека не си кривим душата – доста манипулирани. Но още […]
-
Настроение…
В юношеските ми години Иля Велчев беше един от любимите ми поети. И до днес… Любовта ми към песните на ФСБ (включително и заради текстовете на въпросните песни) също не поизбеля особено през годините. Днес, по някакъв странен, но сигурен съм – не и случаен – начин, се срещнах почти едновременно с две прекрасни произведения […]
-
Деветосептемврийска
„Вие всички сте едно изгубено поколение!“. С тези думи – според масовата заблуда на сравнително малка група хора, които въобще знаят коя е била Гъртруд Стайн – прочутата американска поетеса нарекла поколението на Ърнест Хемингуей. Но истината е малко по-различна: думите всъщност са на собственика на един гараж. В който Стайн била оставила автомобила си […]
-
И големите момичета плачат…
Няма начин да не познавате поне една такава жена: красива, умна и с невероятен характер. Жена, която може да те накара да се почувстваш като крал. И заслужава самата тя да бъде третирана като кралица… …но вместо това, все попада на мъже, които се държат с нея като с боклук. Аз познавам няколко. За съжаление, […]
-
Пламен ТМ (Твърде Много)
Казват, че това, което не ни убива – ни прави по-силни. Бих допълнил също така, че което не може да ни обиди – може поне да ни направи по-мъдри. Освен ако… не сте от зодия Овен. Като мен… Моите родители са се разделили (развели) когато съм бил само на 7. Майка ми ме е отгледала […]
-
Мечти по никое време
Днес попаднах в Нет-а на едни писания, които – без видима причина – така ми разбълбукаха душицата, че изневиделица ме налегнаха едни мечти. По никое време… Спомени от бъдещето, един вид… А аз като се размечтая – нямам спирачка! Зарязах и Фейсбук, и всичко. Отпуснах се назад в стола си (той, горкичкият, изстена – щото […]
-
Кога на Гонзо паднете…
Фен съм на Левски. И ми писна… Не бързайте с изводите. Щото ще сбъркате. Не ми е писнало от това, дето си мислите… От „разбирачи“ ми писна. И от злобарчета също. Да – Левски падна лошо от Спартак Търнава и тази година няма да гледаме любимия отбор в евротурнирите! Боли ме, яд ме е… но […]
-
Дедовци
Преди малко чух през прозореца как някакво дете извика пронизително: „Дядо!!!“… и се сетих изведнъж, че вече нямам дядовци. По моя край „дядо“ е някак си „купешка“ дума – ние си му викаме „дедо“. И аз така съм свикнал… А дедовци съм имал. Като бях дете и двамата ми дядовци, плюс още двама прадядовци, си […]
-
Малка снощна музика
Бях на 16. Сам си избрах подаръка за рождения ден – пишеща машина. По онова време това беше скъп подарък. И труден за намиране. А аз съм си труден и до ден днешен… Получих си подаръка. „Внимавай какво си пожелаваш!“. Никога не съм бил особено внимателен. С никой… Затова пък винаги съм бил drama […]
-
Суперкратка Теория на Относителността
Ако ти се струва, че нещо е така, както ти се струва – няма начин да няма някой друг, на който да му се струва, че е точно обратното. И че ТИ не си прав. Даже си виновен. За всичко… Малко завързано звучи, знам. Но нещата са и доста прости. Хората са егоисти. В което […]
-
No Ordinary Love
Мъжът отпи бавно от чашата и продължи да наблюдава безцелно хоризонта. Беше любимата му част от деня – преливането на късния следобед в ранна вечер, когато слънцето вече не беше толкова изпепеляващо и пясъчната ивица придобиваше по-наситени, оранжавеещи като добре узрял портокал, багри… Беше и на любимото си място. Удобен шезлонг под бамбуковия навес на […]
-
Защо не ставаме за швейцарци
Бях се зарекъл да не пиша повече и ред за пфулитика… но то днешната ми шътокуа, всъщност няма много общо с политиката. А с географията… Ама една по-особена география. На човешката душа. В частност – българската. (А, че ще има гузни, дето ще побегнат – и ще се разпищят – без да съм ги гонил… […]
Facebook
Twitter
Youtube
RSS