Самиздат


Напразно… Напразно твоят ден е минал ако в нито един миг от него сърцето ти не е трепнало като опънатата тетива на лък, току-що изстрелял стрела, летяща право към сърцето на кошутата, в очите на която се оглежда цялата Вселена. … httpv://www.youtube.com/watch?v=L3o-c5qMJXg  

Ловецът на сърца


1
Да се обяснява поезията е едно от най-долните и излишни занимания на света. То е като да се чертае графика на фазите на оргазма. Може и да има някаква научна цел, но и поезията - и оргазмите - са ни дадени за чувстване. И съпреживяване... (А не за излишни обяснения).

За събличането


Не мога да ти нарисувам една овца. (Ако е автопортрет – би било един Овен, но наистина никакъв ме няма в рисуването). Не съм много сигурен и че ме бива в разказването на приказки. Още повече – на пораснали момичета. Но предпочитам да опитам… (Отколкото просто да се откажа – […]

Приказка за тежка нощ



2
Мъжът отпи бавно от чашата и продължи да наблюдава безцелно хоризонта. Беше любимата му част от деня – преливането на късния следобед в ранна вечер, когато слънцето вече не беше толкова изпепеляващо и пясъчната ивица придобиваше по-наситени, оранжавеещи като добре узрял портокал, багри… Беше и на любимото си място. Удобен […]

No Ordinary Love


7
Стояха пред вратата. Все едно току-що са дошли. Но всъщност стояха тук отдавна. Цяла вечност… Никой не даваше признаци на нетърпение. Или недоволство. И никой не говореше със другите или дори със себе си. Тя също само си стоеше там. Вратата. Дървена и древна. Дори създаваше усещането, че е направена […]

Вратата


5
Липсва ти слънцето? Липсват ти неговите лъчи? Може би просто ти липсва лятото… Или детските ти мечти… … Липсва ти топлината? На отминалите ни нощи? Може би ти липсвам не аз – а Любовта. Все още… … Липсва ти прегръдка? Липсват ти моите топли ръце? Може би и ти им […]

Sun-тиментално



4
Аз съм Икар. Този, който искаше да избяга от робството. Аз съм Икар. Този, който полетя към Слънцето. Аз съм Икар. Който не послуша бащините си съвети… Аз съм Икар. Който отлетя прекалено нависоко… Аз съм Икар. Който падна – но преди това летя. Аз съм Икар. И името ми стана […]

Аз съм Икар


26
Жената стоеше в полусянката на прозореца. Полуголото й тяло се къпеше в лунната светлина, а в очите й се отразяваше блясъка на милионите звезди, трепкащи в топлото юлско небе навън. Стоеше безмълвно и без да помръдва. Като древногръцка статуя, изваяна с много майсторство и усет към детайла. Лек ветрец от […]

Пеперудени сънища




6
В ден като днешния – мрачен и дъждовен – човек има нужда от животоспасяваща доза добро настроение. Точно това ме подсети, че навремето обичах да се забавлявам като си правя „литературна гавра“ с някои известни произведения на поети-класици. Но не защото не уважавам въпросните класици или творчеството им. А защото […]

Самиздат: „Нескрити вопли“


1
Пак дойде време да извадим прашните стихове от пожълтелите тетрадки. Със смесени чувства – някаква страна амалгама от ексхибиционизъм и мазохизъм… А може би и още нещо. Жалба за младост?! Може би… Всички парчета от младостта ми, които реших да отделя в стихосбирката „Всичко ще изпитаме“ са написани точно по […]

Самиздат: „Всичко ще изпитаме“


12
Навън ръми, мъгливо е и в такова време обикновено ми се спи на поразия. Има обаче няколко неща, които могат да ме извадят за миг от това сънено състояние и едно от тях е цензурата във всичките й уродливи форми. Вече съм „яхнал метлата“ – благодарение на свръхпуританските разбирания на […]

За цензорите и техните сексапилни майки