Самиздат: „Всичко ще изпитаме“

Пак дойде време да извадим прашните стихове от пожълтелите тетрадки. Със смесени чувства – някаква страна амалгама от ексхибиционизъм и мазохизъм…

А може би и още нещо. Жалба за младост?! Може би…

Всички парчета от младостта ми, които реших да отделя в стихосбирката „Всичко ще изпитаме“ са написани точно по времето когато и аз съм бил на възрастта, за която няма невъзможни неща. И слънцето едва изгрява…

Сега времето е по-есенно… За добро или за лошо – вече не съм (чак) толкова наивен. Но все пак малка част от онова момче с блеснал поглед все още живее някъде дълбоко в мен…

… или поне ми се иска да вярвам, че е така. И че не всичко вече е само проза…

Стига мисли на глас! Време е за присъдата на читателя: „Всичко ще изпитаме“