Неотдавна си говорехме за поезията…
Тогава направих нещо като полуобещание: че ще публикувам тук някои от ранните си стихове.
Дори и полуобещанията трябва да се спазват – и то не наполовина, а изцяло.
В блога вече има нова рубрика – „Самиздат“. В нея (когато съм в подходящо настроение) ще има душевен стриптийз и други още по-неприлични работи. Така ви се пада! (Пък и на мен…)
Първата ми неиздадена стихосбирка реших да озаглавя „Почти Зен“. Имам си причини за това, но ще ви оставя да тънете в неведение…
Не е важно името. То, всъщност, нищо не е важно. И това е… почти Зен. 😉
Стига толкова приказки! Време е за поезия: Almost-Zen.pdf
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Бурни аплодисменти, преминаващи в овации! Благодаря, за това, че пребори свенливостта и стана неприличен.
много яко бе!
Много добра идея за публикуване на стиховете.
И стиховете са хубави! А може би е нормално за писани на 20 год. да са леко мрачни и с щипка безнадеждие
Чакам следващите 🙂
Страхотни стихове! Поздравления за смелостта – тя е съвсем оправдана!
Сигурна бях, че тоя дар-слово не е дошъл просто ей-така…
Докато чета тези стихотворения, за кой ли път се замислям – всеки от нас има своите парадокси; те са полюсите на личния ни свят и пораждат движението в него… А на пръв поглед впечатляват със своята непримиримост!
Хубави стихотворения, приятно съм изненадана, че мога да открия в тебе, Пламене, и поет!
лагодарен съм за коментарите и оценката ви, но няма да скрия, че все още не съм сигурен, че мястото за таква „разголване“ е точно този блог…
(И все пак – може да пусна и нови „стихосбирки“ като ме налегнат определени настроения) 😉
Тук в интернет всеки може да бъде такъв какъвто е или иска да бъде,затова бъди себе си!Стиховете са написани от сърце и разскриват чувствата в моменти от живота.Важно е,че има читатели,които прекарват хубави мигове в този блог!