Този блог е като мен…

Този блог е като мен. Запуснат… Запуснах се неусетно, постепенно… Като онази жаба, дето накрая бива сварена в тенджерата, защото водата отначало е била съвсем приятно топла и жабата не е искала да я напусне, нито е усетила, че температурата расте – само с по един градус – но расте, расте… и накрая за жабата […]

Ходор

Имате ли си любим епизод от „Игра на тронове“ („Game of Thrones“)? Аз – да. И сега ще ви разкажа за него.

Не, не е този, в който омразния Джофри гушна букета. На сватбата си…

Не е и този, в който чудовището Рамзи беше разкъсано от собствените си псета.

49

49. С рождените дни е така. Никога не знаеш какво е да си на 49 – докато не станеш. А като станеш не знаеш защо трябва да ти е празнично. Но пък много добре знаеш защо не ти е… Първото, за което се сетих, беше как преди 7-8 години (в пристъп на предприемачески оптимизъм) бях […]

„Всичко е простено“

Веднага след терористичния акт, един от оцелелите журналисти заявява пред пресата: „Следващата сряда вестникът ще излезе, те не победиха“. 

Брой №1178 на „Шарли Ебдо“ наистина излиза на 15 януари 2015 год. Наричат го „броят на оцелелите“.

За писането…

Писането е като правенето на любов. Всеки го прави по различен начин. И всички, които го правят, имат различна мотивация за това.

Дълбоко пурпурна нощ с Deep Purple

Снощи сбъднах наведнъж две свои мечти. Едната – почти детска: да съм на концерт на Deep Purple. (Честно казано, тогава – роден и израснал зад Желязната завеса – почти не вярвах, че това някога ще се случи. Е, случи се… макар и с доста голямо закъснение…). Втората си е чисто мъжка: да дерем заедно гърла […]

Бащичко

Между първата и последната снимка в тази публикация има немалка разлика. А за моят син – това е почти целия му досегашен живот.

Днес става на 17. И въпреки, че е клише – на мен наистина ми се струва все едно е било вчера времето когато го носех на ръце и го подхвърлях във въздуха, за да чуя щастливия му смях. Но само така ми се струва…

Хотел Lucky Банско – разказ на Блогошественика

Кое е онова нещо, без което един хотел няма да ви остави щастливи спомени от престоя си в него? Онова качество, което прави разликата между прекрасната и кошмарната почивка? За което никой хотел не пише директно в сайта си – но и никога не остава скрито. И всеки негов гост го вижда, усеща и приема винаги лично…

За прошката…

Напоследък (като че ли) помъдрях. Не се хваля. Не се и оплаквам. Просто констатирам. (Аз напоследък умишлено и преднамерено избягвам силните емоции като хвалбите и оплакванията – и се ограничавам само с отбелязване на случващото се. Доста е разтоварващо…) Та, откакто се чувствам помъдрял (с основание или без – това е толкова субективно, че не […]

Уроци по човечност: Никълъс Уинтън

Мъжът на снимката се казва Никълъс Уинтън, но се съмнявам името му да ви е познато. Момченцето, което държи в ръце е едно от 669-те еврейски деца, които този британски гражданин спасява от почти окупираната вече Чехословакия в навечерието на Втората световна война. Историята на неговия подвиг вече е описана и разказвана многократно, но въпреки […]

50 нюанса по-садистично

Треторазряден сценарий, второстепенни артисти, определено най-слабите роли на Marcia Gay Harden и Kim Basinger (за нея – малко по-късно) – в резултат се е получило нещо, което едвам успях да изгледам без да си тръгна. А на мен да си тръгна от филм за последните близо 47 години ми се е случвало точно…нито веднъж.   […]

Здравей, баце!

Не съм писал писма от 1000 години. То и с тебе май не сме се виждали от толкова… ама днес нещо ме е стегнало под лъжичката – или са ме хванали лудите – и седнах да ти пиша.

Ей така – импулсивно. Пък после сигурно ще смачкам писмото. Ще го изгоря…или само ще го забравя…