Снощи сбъднах наведнъж две свои мечти.
Едната – почти детска: да съм на концерт на Deep Purple.
(Честно казано, тогава – роден и израснал зад Желязната завеса – почти не вярвах, че това някога ще се случи. Е, случи се… макар и с доста голямо закъснение…).
Втората си е чисто мъжка: да дерем заедно гърла на рок-концерт с първородния ми син.
Блясъкът в очите му – докато пеехме заедно с Йън Гилън припева на Smoke On The Water – напълни моите със сълзи. На бащина гордост…
Но това беше втория път когато заплаках на снощния концерт…
Първият път беше още в началото. Когато легендарните музиканти излязоха на сцената под нас и наистина видях на живо част от кумирите на моята младост.
Защото си спомних за един от най-добрите ми приятели от онова време…
И колко много искахме един ден да видим Дийп Пърпъл наживо…
И колко много исках той да е тук, до мен – сега…
И колко много ме боли, че го няма…
…
Когато закупих билетите за концерта преди няколко месеца – имах много колебания.
Дали няма да се разочаровам – като видя идолите си на по 70 и кусур години…
Дали това наистина е подходящ подарък за рождения ден на сина ми и за рождения ден на моя племенник…
Дали си заслужава…
Заслужаваше си.
Заслужаваше си да съм там и да чуя не само Purple – но и гласът на сърцето си.
То е, което ми каза, че живеем не за да сбъдваме мечтите си…
…а за да имаме смелост за нови.
Мечти…
P.S. През цялото време снощи – поне докато не ми падна съвсем батерията – предавах „наживо от мястото на събитието“ с телефона си, като пусках live video директно във Facebook. Едно от видеата ми има 1.6K Views и 39 споделяния. Дори само заради това си е заслужавало…
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Това е мечта за мен. Хубава среща която ще се помни цял живот и страхотна снимка която да напомня!
Greatest rock and roll band of all time. Machine Head! Made In Japan. I listened to that album day in day out. I only wish there were more videos from their heydays.
Thanks for this post!