Честит празник, поети!
Днес било световен ден на поезията. Ами да ни е честит!
Поезията у нас не е много на почит. Особено в тези прозаични делници…
Към поезията има много предразсъдъци. Че е занимание само за пъпчиви тийнейджъри и влюбени девойки.
А истината е друга. Поезията е нежният воал, без който душата ни не само ще е гола, но и грозна.
И ще й бъде много студено…
Не напразно, за самураите в древна Япония, писането на стихове било част от начина им на живот.
Скромната ми (условно казано) персона също е имала своя досег с Ерато – музата на поезията. Отдавна – още когато не само тялото, но и душата ми не беше толкова затлъстяла…
Но все пак докосването го е имало. И изживяването си струваше…
Ако не вярвате – имам доста доказателства за поетичното ми минало. Като това, например:
НОЩ
Навън е нощ и пак безброй поети
поеми съчиняват за нощта.
Оставям пак прозореца да свети
и мислите ми пак тревожно кретат
към дребните неща.
Задавам си пак старите въпроси.
Какво ми носи утрешният ден?
Ще бъде ли животът ми “на косъм”?
И няма ли от утрешни въпроси
да бъда победен?
Разсъмва се и будните поети
се връщат пак към свойта самота.
Излитат или кацат самолети.
Прозорците на блоковете светват.
Сбогувам се с нощта.
Честит празник, поети!
И не оставяйте пламъчето да изгасне съвсем… Никога!
P.S. Някой ден – ако си нямам друга работа – може да направя една нова рубрика в блога си – „Самиздат“ – и да публикувам в нея ранните си литературни произведения. Някои от тях не са никак лоши – даже навремето ме публикуваха във вестник „Средношколско знаме“… което пък ми осигури отлична оценка по литература в последните години на гимназията . 😀
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Я по-смело – давай и другите. Това може ли да си го копна, че ми хареса? Да го цитирам с твоето име, естествено.
Може – и без това са минали близо 20 години от създаването му и онзи Пламен едва ли ще има претенции за авторските права. 😉
Специално за теб – ще се си призная бащинството и над още едно стихотворение:
Честито на всички романтични души!Поезията е форма и начин на живот за тез ,които носят в себе си нежността и лириката на словото.И не мисля,че трябва да си виртуоз или пък всепризнат на словото Титан/нито пък от псевдо-корифеите „богоизбран“/,за да споделяш творбите си с нас без срам и свян.
Така, понеже днес си дашен и разрешаваш,а и защо не и да подаряваш,заявявам ти открито-стиха „Писмо“си го открадвам като гардже в моето блог-гнездо!
Честит празник и от мен, с пожелание за нестихващо вдъхновение!
Ти беше съкровената ми тайна
и най-възвишената ми мечта.
Поезийо, във мене си живяла
преди появата ми на света.
Да
Обичаме поезията
някак си е хубаво да знам, че имам и аз някакъв празник освен коледа или рожден ден.Крайно време беше да го открие.естит празник на поетите………
Ех, Пламене, Пламене! Хубаво време беше тогава за младите поети! Не, че сега ни е лошо, но някак си все не отделяме време за строфи и рими проклети. В живота ни – малко поезия. В живота ни повече – проза. Страхотно стихотворение си написал. Браво!!!
Тя поетичната ти душа, Плами, напира отвсякъде при теб, та едва ли ще замръкне…Което е прекрасно. Ама като си казал, че е ден на поезията, да взема и аз да ти отговоря с един стих от едно време…
Горчи.
Наоколо е свежо.
Неуловимо заваля.
Усещам болка,
че от старата ни обич
частица страст
дори не оцеля.
Отново съм
излъгана надежда,
но имам сили
да посегна към света.
Горчи.
Наоколо е свежо.
От падането на дъжда…
Хубав празник на поетичните души!!!
Много е хубаво, Гал! 🙂
Ми ти си Поет, бе Пламене 🙂
Поздравления!
Не е трябвало да спираш с поетичните си опити. До сега щеше да имаш поне пет стихосбирки 😉
Горе-долу толкова имам… Ама са малко…виртуални… 😀
Другата седмица може и да почна да ги пускам тук на принципа на самиздата. Поне няма да им дължа ДДС… 😉
Задължително трябва да ги публикуваш тук.
Това е много важно най-вече за твоите приятели (ако не за теб).
На мен лично, младежките ти поетични въжделения ми казват много повече, отколкото днешните ти увлечения и затвърдени житейски позиции.
Ако ще служат да ми правите психоанализа – това не ме стимулира особено да ги публикувам! 😀
Шегувам се… Ще ги пусна – на порции – още другата седмица. (Освен ако не ми дойде друг акъл). 😉
mnogo si tup we
Плами, твоята идея за богърски самизват е великолепна. Знам, че ще ми е гот да чета и поетичните ти мигове. Идва ми идея, че можеш да поканиш и други приятели с поетични изблици и да направиш едно своеобразно поетоизлияние в добрия слисъл, естествено…нещо като клубче за поетични мигове…