За писането…

Писането е като правенето на любов. Всеки го прави по различен начин. И всички, които го правят, имат различна мотивация за това.

Здравей, баце!

Не съм писал писма от 1000 години. То и с тебе май не сме се виждали от толкова… ама днес нещо ме е стегнало под лъжичката – или са ме хванали лудите – и седнах да ти пиша.

Ей така – импулсивно. Пък после сигурно ще смачкам писмото. Ще го изгоря…или само ще го забравя…

Кога за последен път?

Няма да ви питам кога за последен път сте се тревожили за пари, здравето си, децата си, политиката, държавата, света като цяло – и себе си в частност… Няма смисъл да ви питам и кога за последен път сте напсували – наум или на глас – оня идиот пред вас (с кола или на два […]

Казвал ли съм ти скоро…

Казвал ли съм ти скоро, че се обичам?

Не бързай да ме обвиняваш в егоизъм, нарцисизъм или някакъв друг -изъм. Ще обясня. Или поне ще се опитам.

Както ви харесва(м)

Мълчанието може и да е злато… но аз никога не съм бил голям сребролюбец. И мълчанието на агнетата не ми отива – пораснах… и вече съм си цял Овен.

Освен това, по майчина линия съм от стар врачански род – Ръгновци. Името идва от един мой далечен прадядо, от времето, когато по нашите земи е имало „османско присъствие“…

Айляшки размисли

Птиците могат да летят. Но не считат това за нещо особено. Приемат го за даденост.

Хората не са създадени за полет. Чисто биологично.

Но са се намерили човеци, които да се изсмеят в лицето на това природно ограничение.

За котките и хората

Повечето от вас знаят, че съм виден котколюб – но не подозират, че от 13 години нямам домашна котка. Което не ми пречи да обичам тези прекрасни животни, въпреки подмятанията на разни хора във Facebook… Формално, поводът да седна зад клавиатурата и да ви занимавам със собствените си мисли и чувства е една котка – […]

Най-тихият протест

„Изкуството е лъжа, която ни помага да разберем истината“. Не съм го казал аз, а един, който би трябвало да разбира много повече от мен – от изкуство. Пабло Пикасо. За някой е гений… но разбира се, има и такива, които не разбират неговото изкуство. Или го отричат. Защото най-лесно е да се изпикаем върху […]

За дебелогъзите душици и прошката

Едно време е било по-лесно. Хубавите неща са били малко. И затова и са ги ценяли много повече… Сега имаме от всичко по много. Ама толкова много, че направо прелива. Задушава ни. И се тъпчем. С ядене, пиене, хапчета и други отрови. До пръсване… И душите си тъпчем. С душевни макдоналдси и други душевни боклуци… […]

Душесбръч

Както и друг път е ставало, тази публикация може да я пропуснете със чиста съвест. Защото не е предназначена за вас, а само за лична употреба. Може да ви се стори откачено, но понякога дори аз самия имам нужда да си прочета мислите… Все пак, воайорите, дето обичат да надзъртат в чужди души ще продължат […]

Великото преселение на душите

Тия дни в Мрежата плъзна един виц (чийто автор, поне за мен, остана неизвестен) за извънземното, което кацнало и още с излизането от летящата си чиния се провикнало: „Who the fuck is Delyo?!“. Вицът си е много добър. Особено ако си от онова поколение, което още помни гордостта от изпращането в Космоса на една от […]

„Името ми е Крис…“

Името ми е Крис. На три съм. Очите ми са подути, едвам виждам. Сигурно съм много глупав. Сигурно съм много лош. Какво друго би вбесило моят татко толкова много?! Ще ми се да бях по-добър. Ще ми се да не бях толкова грозен. Тогава може би мама щеше да поиска да ме гушне. Нямам право […]