Под Ego-то

От известно време насам съм станал голям спестовник. Преди това не бях. Меко казано... Споко, не става въпрос за пари! Де да беше толкова просто. Други неща спестявам. Все повече. Направо взе да ми става навик.

За спестяването…

 във Под Ego-то от
Казаха ми го. Че "бълвам много - но не по същество"... И то с най-топли чувства ми го казаха. От което не ме заболя по-малко... (Има палачи, които старателно дезинфекцират брадвата си преди екзекуция, но по същество това е един абсолютно безсмислен акт... както повечето символизми).

По същество

 във Под Ego-то от
2
Ще разпознаете фалшивите лидери по това, че за тях не е толкова важно къде ще стигнете вие - стига те да продължат напред. Дори и през "труповете" ви... Фалшивият учител никога не позволява на учениците си да го надминат. Това го могат само истинските учители...

Сбогуване с фалшивото ни гуру

 във Под Ego-то от
Той винаги е сърдит. На всичко и на всеки. Не пропуска възможност да посочи лошите ти страни, слабостите ти и всяка дребна грешчица. Да ти навре в носа всеки твой пропуск. Да ти се развика, да те нахока, да те иронизира или направо да ти се подиграе… Да ти посочи […]

Grumpy Old Fart*

 във Под Ego-то от
1
Това е любимата ми китайска мъдрост. Щото в нея има много истини. Цели три: „Има три вида истини: моята истина, твоята истина и… Истината“. Истината е, че всъщност са поне 7 милиарда, ако не и повече. Истини… Щото всеки си има своя. И ти я навира – я в лицето, […]

Трите истини

 във Под Ego-то от
Пиша тези редове със скромната надежда, че един ден ще се изучават в училищата. Даже преди АБВ-то – щото са и доста по-важни… А и защо ти е да се научаваш да говориш или пишеш – ако от устата ти или под пръстите ти ще излизат само недообмислени слова. Или […]

Думи, по които си личи…

 във Под Ego-то от
1
Амбициозно заглавийце, нали? Панацея… И то за ВСИЧКИ човешки проблеми… Скромно ще заявя: ами така си е. Цифром и словом ще ви разкрия лек за всеки човешки дерт. Щото на нас ни се струва, че грижите ни са безкрайни и безбройни – но не е баш така. Общо взето, 99% […]

Панацея за всички човешки проблеми

 във Под Ego-то от
4
Помни, че си смъртен, човече! Помни, че си смъртен. Това, че някой ден ще умреш не е проблем. Проблемът е, че си глупак – днес. И вчера. А най-вероятно и утре… „Някой ден ще стана по-богат… ще отслабна… или ще натрупам повече мускули (или повече самочувствие)… ще срещна мъжа или […]

Memento mori

 във Под Ego-то от
3
Не подценявам мъдростта на такива смутители на манекенската душа като Паулу Коелю, Хорхе Букай или Умберто Еко… примерно. Но смея да твърдя, че вселенските мъдрости, които евентуално бихме могли да открием в произведенията на гореизброените (а и много други) световни автори, могат да се намерят и много по-близо. В нашите […]

За раните от лошите думи

 във Под Ego-то от
2
Няма нужда да назовавам името ти. Ако някога прочетеш това – ще се разпознаеш. Макар че не ми се вярва да го прочетеш – защото знам колко цениш времето си. А също и моите писания… Няма ирония в подзаглавието. Нито сарказъм. Това наистина е моето благодарствено писмо към теб. Защото […]

За прошката и теменужката

 във Под Ego-то от