Grumpy Old Fart*

Той винаги е сърдит. На всичко и на всеки.

Не пропуска възможност да посочи лошите ти страни, слабостите ти и всяка дребна грешчица. Да ти навре в носа всеки твой пропуск. Да ти се развика, да те нахока, да те иронизира или направо да ти се подиграе…

Да ти посочи колко си се отклонил от правия път и кой е правилния начин. Да те накара да се почувстваш лош, недостоен, неправилен, недостатъчно умен, недостатъчно дисциплиниран и старателен. Тъп.

Той винаги знае повече от другите, разбира нещата по-добре от теб и знае какво трябва да се направи, за да се живее по този прословут ПРАВИЛЕН начин.

Той самият почти никога не прави правилните неща – но винаги има готово обяснение защо това е така и защо ще започне да живее по друг, различен и по-добър начин… някой ден. Когато нещо се промени… (Този ден така и не идва и не идва).

Много често той си припомня ключови моменти от живота си. И дълго фантазира какво би станало ако в онзи ключов момент решението му беше по-различно. (Тези фантазии го опияняват. В този нов живот той е смел, дързък… понякога направо велик…).

В реалния живот той почти се е предал. Почти се е отказал да живее. Почти е загубил смисъла. Или желанието да продължава да го търси…

Намерил си е достатъчно тъмна пещера, достатъчно удобен диван, достатъчно търпеливи близки… За повече от това вече няма нито желание, нито сили.

Той е много уморен. Изчерпан. Без енергия, без амбиция, без кой знае какви изисквания и кой знае какви надежди…

Той не вярва в хората. И в себе си не вярва. Най-много не вярва във вярата… или в нуждата от нея.

Той се чувства стар. Понякога направо супер-стар… (Но никога – супер-звезда).

Той смята, че никога не е бил обичан. Затова и никога не е обичал. (Понякога се самоубеждава, че любовта въобще не съществува… но пък тогава няма как да му липсва…).

Той обича да е циник. Обича и да мрази. Да хули и обижда. Това го кара да се чувства справедлив. А за него справедливостта е много по-важна от Любовта.

Той обича да се крие в сянката. Той винаги напада в гръб. Без шум, без боен вик – просто забива камата си в най-важната артерия и търпеливо наблюдава как оставаш без капка кръв…

Много го бива и в отстрелването на мечти, надежди и добри намерения. Само че, той нарича това „в разбиването на илюзии“…

…

Той е най-големият ми враг – скрит под маската на най-добър приятел.

Той е моето друго Аз…

Той е лошата ми страна.

(И ме лъже, че това е всичко, което всъщност съм).

…

Това не е истина.

Това вече не е моята истина… а той вече не е моят герой.

…

Аз съм добър, смел, обичам и съм щастлив.

(А той може да върви по дяволите!)

httpv://www.youtube.com/watch?v=ysSxxIqKNN0