Живот by default 20


Живеем живота си по подразбиране. By default. По навик. По инерция…

Правим това, което правят всички. Или поне повечето. За да сме като стадото. Защото е страшничко да си черната овца…

Гледаме не толкова да сме добре – колкото да не сме зле. За някои са достатъчно бира, кебапчета и чалга. За други – собствено панелно жилище и западен автомобил (на поне десетина години).

Имаме приятели. Щото така е редно. Но подсъзнателно подбираме приятелите си така, че да ни е комфортно в компанията им. Тоест – ако може да са поне малко по-зле от нас. Малко по-бедни, малко по-дебели, по-малко успели и задължително по-нещастни. Иначе няма да ги гледаме от малко по-нависоко. А това си е ужасен дискомфорт…

Живеем средностатистически. Щото така е най-безопасно. Да си в кюпа. Но да не стърчиш…

И децата си учим да не стърчат. И да са средностатистически. Щото ги обичаме и им желаем само най-доброто. А да те сочат с пръст не е никак хубаво…

Учим ги също да гледат първо себе си. Собствения си интерес. Макар понякога да им казваме точно обратното. Но най-добрият учител си остава личния пример.

В началото имаме мечти. И желание да стигнем върховете…

Постепенно се отказваме от мечтите си. Или ги продаваме на безценица.

И за върховете престава да ни пука. В подножието е  по-малко ветровито. А светкавиците бият само на високото…

И така преминуват годинките…

Остаряваме – още когато мислите ни станат пенсионерски. После и телата ни ги настигат. И се превръщаме в пенсионери отвсякъде…

Децата ни вече имат свои деца. А ние им прави забележки – че възпитават децата си по същия начин, по който сме ги научили.

Те, разбира се, не ни обръщат особено внимание. (И на това сме ги научили добре – пак с личен пример).

Животът ни бавно гасне и идва денят, в който в огнището са останали само студени въглени.

Може би – в последния миг – отнякъде се пръква еретичната мисъл, че е можело да изживеем живота си и по някакъв по-различен начин. Но бързо я пропъждаме.

Ако повярваме в това – значи да лишим целия си досегашен живот от смисъл.

А това е по-страшно и от Смъртта!

(Жалко само, че го разбираме когато е прекалено късно…)

Е, може би наистина има и друг начин…

… но със сигурност не е за всеки!

(Има само един човек, който знае правилният отговор).

Но преди това трябва да си зададем правилния въпрос.

httpv://www.youtube.com/watch?v=YQWszrZHBPI&tracker=False

Facebooktwitterpinterestlinkedinmail

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

20 мисли относно “Живот by default

  • Цвети Симова

    Реалност,Пламене,реалност. И напротив – харесва ми. Това е един от постовете,в който би трябвало някой да се разпознае,да се осъзнае и да поиска да спре инерцията. А ако не – здраве 🙂

  • Ин

    Честно да ти кажа, на някой хора им липсва точно да им е достатъчно за миг една бира.

  • Мартин

    Мисля, че трябва да смениш заглавието с „Ода на песимиста“ 😉 Ако нещата са верни за теб, пожелавам ти успех с излизането от коловоза. Вярвам, че ще успееш!

  • Златка

    Чудесна статия!
    От няколко години съм хванала здраво лопатата и се опитвам да изхвърля целия този боклук от празни и натрапчиви мисли, от лоши навици, да изчистя гнилото от типично българския ни манталитет… И повярвай ми има още боклук за изхвърляне… а регионалното депо само увеличава такса смет и цената която плащам става все по-висока…
    А май е време да хвана правата лопата, да обруля крушата и да засадя ново дръвче…

  • Женина Богданова

    А аз искам да „стърча“.Да ми е студено от вятъра,да ми е огнено….,да ме боли,но да съм мене си!И не еднакава,никога.Винаги разтваряш душата ми Пламене!

    Уцелваха ме…
    да стъпвам в определени петолиния.
    И стъпвах.
    Беше ми фалшиво
    Мълчах и само дишах.
    Лятото прострях да съхне,
    защото акордите се късаха в зенита си.
    Наливах пустотата в празно –
    стотинките във джоба ми подрънкваха.
    Изкривявах си походката –
    падах, влачех се, но ставах…
    Умората през силуета ми преливаше…
    Проклинах се в тъма,
    оплетена от плява
    и пак оставах добродетелна,
    незавършена от очертано светло!
    Разцъфваха уханни люляци,
    покрити от мъгла или илюзия –
    истински в своето възмездие.
    Квадратна в свойта безнадежност,
    исках нещо да се случи…!
    Като отронване на ретина,
    за да виждаш в слепота от истини…!!

  • Tania Jordanova

    Тази“ Ода на истината“ жестока и точна,но пък е истината.Всеки човек сам определя ,какво да прави всеки ден,за какво да мечтае.Трябва да осъзнаем ,че нашите мисли определят това ,което постигаме и имаме в живота.Ако мечтата ни е да сме е в подножието до там стигаме и оставам.Аз съм човек,който мечтае и искам да стане Първа дама.На 8- ми март моя приятелка ми каза ,че вдигам много летвата,може да е така според нея,но аз харесвам върховете.
    Не тръгвай с мен на път,
    бури ражда моят ден и го шибат ветровете….
    между пропаст и скали тича моята пътека
    някъде върхът блести ,не е толкова далеко….

  • Галя

    Бих пуснала и аз едно, но ще се въздържа. Ето защо ще се опитам да отговоря в проза: Кажи правилния въпрос. Може да мислим, но може и да не мислим. Зависи за какво. Както казва един човек: „Животът е радост и тъга – днес ти е топло, утре си студен“. Така, че истината е ДНЕС, а утрото е подарък с усмивка. Който го може, го може. Не на всеки се удава, но приличието изисква да поздравим. По-важно е след поздрава да не последва псувня. Но това сега е често срещано явление. Между другото горенаписания пост ме накара да се сетя за Марко Тотев – виден варненски адвокат, но му се носи славата на най-големия карък. У нас, в България има един израз „На Марко Тотев все тъй ще се случи.“ Е да, ама не винаги се случва. Да кажем, че е случайност нещото което се случва, но зависи какво е то. Обикновено се хващаме за дреболията, която може от мухата да направи слон, само поради една единствена причина: манталитета. За всеки случай ще си пусна едни мисли, които много си ми харесват, без да изявявам претенции за каквато и да е умнотия: .

    „Късметът е това, което се случва, когато подготовката срещне добрата случайност.“ — Хенри Форд

    „Откривам, че колкото по-усърдно работя, толкова повече късмет имам.“ — Томас Джеферсън

    „Аз вярвам в късмета: как иначе бихте могли да обясните успеха на тези, които не харесвате“ — Жан Кокто

    „Късметът не е нещо, което трябва да споменавате пред хората, които са постигнали всичко сами.“ — Е. Б. Уайт

    • Пламен Петров Автор

      Да допълня и с нещо свое: „Късметът е това, с чиято липса се оправдаваме когато всъщност ни липсва… дупе!“ 😉

      (може и „топки“…)

      • Галя

        Мисля, че те разбрах и моето продължение на твоята мисъл е: „Трудът е удоволствие за тези които не ги мързи. Запряташ ръкава и започваш да копаш. Свършената работа ще те умори, но пък реколтата ще е богата.“ 🙂

  • Таня

    Жестоко е така да се живее.Следвай сърцето си – това е единственото решение.Така правя и на това уча децата си.Това ,разбира се,ме поставя винаги в разрез с общественото мнение.Но не ми пука – слушам само вътрешния си глас.