IncomeEDU Live Webinar

Живот by default

 СТАТИСТИКА НА СРЕДНОСТАТИСТИЧЕСКОТО БЕЗУМСТВО

Живеем живота си по подразбиране. By default. По навик. По инерция…

Правим това, което правят всички. Или поне повечето. За да сме като стадото. Защото е страшничко да си черната овца…

Гледаме не толкова да сме добре – колкото да не сме зле. За някои са достатъчно бира, кебапчета и чалга. За други – собствено панелно жилище и западен автомобил (на поне десетина години).

Имаме приятели. Щото така е редно. Но подсъзнателно подбираме приятелите си така, че да ни е комфортно в компанията им. Тоест – ако може да са поне малко по-зле от нас. Малко по-бедни, малко по-дебели, по-малко успели и задължително по-нещастни. Иначе няма да ги гледаме от малко по-нависоко. А това си е ужасен дискомфорт…

Живеем средностатистически. Щото така е най-безопасно. Да си в кюпа. Но да не стърчиш…

И децата си учим да не стърчат. И да са средностатистически. Щото ги обичаме и им желаем само най-доброто. А да те сочат с пръст не е никак хубаво…

Учим ги също да гледат първо себе си. Собствения си интерес. Макар понякога да им казваме точно обратното. Но най-добрият учител си остава личния пример.

В началото имаме мечти. И желание да стигнем върховете…

Постепенно се отказваме от мечтите си. Или ги продаваме на безценица.

И за върховете престава да ни пука. В подножието е  по-малко ветровито. А светкавиците бият само на високото…

И така преминуват годинките…

Остаряваме – още когато мислите ни станат пенсионерски. После и телата ни ги настигат. И се превръщаме в пенсионери отвсякъде…

Децата ни вече имат свои деца. А ние им прави забележки – че възпитават децата си по същия начин, по който сме ги научили.

Те, разбира се, не ни обръщат особено внимание. (И на това сме ги научили добре – пак с личен пример).

Животът ни бавно гасне и идва денят, в който в огнището са останали само студени въглени.

Може би – в последния миг – отнякъде се пръква еретичната мисъл, че е можело да изживеем живота си и по някакъв по-различен начин. Но бързо я пропъждаме.

Ако повярваме в това – значи да лишим целия си досегашен живот от смисъл.

А това е по-страшно и от Смъртта!

(Жалко само, че го разбираме когато е прекалено късно…)

Е, може би наистина има и друг начин…

… но със сигурност не е за всеки!

(Има само един човек, който знае правилният отговор).

Но преди това трябва да си зададем правилния въпрос.

httpv://www.youtube.com/watch?v=YQWszrZHBPI&tracker=False

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

20 коментара за “Живот by default”

  1. Реалност,Пламене,реалност. И напротив – харесва ми. Това е един от постовете,в който би трябвало някой да се разпознае,да се осъзнае и да поиска да спре инерцията. А ако не – здраве 🙂

  2. Ин каза:

    Честно да ти кажа, на някой хора им липсва точно да им е достатъчно за миг една бира.

  3. Мартин каза:

    Мисля, че трябва да смениш заглавието с „Ода на песимиста“ 😉 Ако нещата са верни за теб, пожелавам ти успех с излизането от коловоза. Вярвам, че ще успееш!

  4. Златка каза:

    Чудесна статия!
    От няколко години съм хванала здраво лопатата и се опитвам да изхвърля целия този боклук от празни и натрапчиви мисли, от лоши навици, да изчистя гнилото от типично българския ни манталитет… И повярвай ми има още боклук за изхвърляне… а регионалното депо само увеличава такса смет и цената която плащам става все по-висока…
    А май е време да хвана правата лопата, да обруля крушата и да засадя ново дръвче…

  5. Женина Богданова каза:

    А аз искам да „стърча“.Да ми е студено от вятъра,да ми е огнено….,да ме боли,но да съм мене си!И не еднакава,никога.Винаги разтваряш душата ми Пламене!

    Уцелваха ме…
    да стъпвам в определени петолиния.
    И стъпвах.
    Беше ми фалшиво
    Мълчах и само дишах.
    Лятото прострях да съхне,
    защото акордите се късаха в зенита си.
    Наливах пустотата в празно –
    стотинките във джоба ми подрънкваха.
    Изкривявах си походката –
    падах, влачех се, но ставах…
    Умората през силуета ми преливаше…
    Проклинах се в тъма,
    оплетена от плява
    и пак оставах добродетелна,
    незавършена от очертано светло!
    Разцъфваха уханни люляци,
    покрити от мъгла или илюзия –
    истински в своето възмездие.
    Квадратна в свойта безнадежност,
    исках нещо да се случи…!
    Като отронване на ретина,
    за да виждаш в слепота от истини…!!

  6. Tania Jordanova каза:

    Тази“ Ода на истината“ жестока и точна,но пък е истината.Всеки човек сам определя ,какво да прави всеки ден,за какво да мечтае.Трябва да осъзнаем ,че нашите мисли определят това ,което постигаме и имаме в живота.Ако мечтата ни е да сме е в подножието до там стигаме и оставам.Аз съм човек,който мечтае и искам да стане Първа дама.На 8- ми март моя приятелка ми каза ,че вдигам много летвата,може да е така според нея,но аз харесвам върховете.
    Не тръгвай с мен на път,
    бури ражда моят ден и го шибат ветровете….
    между пропаст и скали тича моята пътека
    някъде върхът блести ,не е толкова далеко….

  7. Галя каза:

    Бих пуснала и аз едно, но ще се въздържа. Ето защо ще се опитам да отговоря в проза: Кажи правилния въпрос. Може да мислим, но може и да не мислим. Зависи за какво. Както казва един човек: „Животът е радост и тъга – днес ти е топло, утре си студен“. Така, че истината е ДНЕС, а утрото е подарък с усмивка. Който го може, го може. Не на всеки се удава, но приличието изисква да поздравим. По-важно е след поздрава да не последва псувня. Но това сега е често срещано явление. Между другото горенаписания пост ме накара да се сетя за Марко Тотев – виден варненски адвокат, но му се носи славата на най-големия карък. У нас, в България има един израз „На Марко Тотев все тъй ще се случи.“ Е да, ама не винаги се случва. Да кажем, че е случайност нещото което се случва, но зависи какво е то. Обикновено се хващаме за дреболията, която може от мухата да направи слон, само поради една единствена причина: манталитета. За всеки случай ще си пусна едни мисли, които много си ми харесват, без да изявявам претенции за каквато и да е умнотия: .

    „Късметът е това, което се случва, когато подготовката срещне добрата случайност.“ — Хенри Форд

    „Откривам, че колкото по-усърдно работя, толкова повече късмет имам.“ — Томас Джеферсън

    „Аз вярвам в късмета: как иначе бихте могли да обясните успеха на тези, които не харесвате“ — Жан Кокто

    „Късметът не е нещо, което трябва да споменавате пред хората, които са постигнали всичко сами.“ — Е. Б. Уайт

    • Да допълня и с нещо свое: „Късметът е това, с чиято липса се оправдаваме когато всъщност ни липсва… дупе!“ 😉

      (може и „топки“…)

      • Галя каза:

        Мисля, че те разбрах и моето продължение на твоята мисъл е: „Трудът е удоволствие за тези които не ги мързи. Запряташ ръкава и започваш да копаш. Свършената работа ще те умори, но пък реколтата ще е богата.“ 🙂

  8. Таня каза:

    Жестоко е така да се живее.Следвай сърцето си – това е единственото решение.Така правя и на това уча децата си.Това ,разбира се,ме поставя винаги в разрез с общественото мнение.Но не ми пука – слушам само вътрешния си глас.

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes