Една притча, два задника и куп важни изводи…
Притчата, за която ще стане дума е на пръв поглед от онези досадни истории, които хората си пращат като „верижни писма“. И изискват от получателите да препратят същото на всичките си приятели… което си е чист е-мейл тероризъм.
Но въпреки това, в тази история има много храна за размисъл. Убедете се сами:
Едно момиче попитало едно момче дали е хубава. И той казал…. “не”.
Тя го попитала дали той би искал да бъде с нея завинаги… И той казал “не”.
Тогава тя го попитала дали ако си тръгне, той би плакал, а той отново отговорил с “не”.
Това й било достатъчно. Като си тръгвала, сълзи се стичали по лицето й. Момчето я хванало за ръката и казало:
„Ти не си хубава, ти си красива. Аз не искам да бъда с теб завинаги. Аз имам НУЖДА да бъда с теб завинаги. И няма да плача, ако ти си тръгнеш,… а ще умра!“
Не се сещам за по-нагледен пример за това, че не винаги това, което си мислим е това… което си мислим.
Всъщност – сетих се! Навремето излизах с едно момиче, с което вече бяхме стигнали до определено ниво на интимност. Но при една от срещите ни, тя подозрително се дърпаше и отклоняваше опитите ми да я целуна…
Аз, разбира се, се почувствах като попикано мушкато и реших, че тя вече не ме обича. Едва няколко часа по-късно истината лъсна: девойката просто беше ходила на зъболекар, сложили й някакво лекарство в зъба и тя се притеснявала, че устата й мирише неприятно…
Сега случката изглежда почти хумористично, но тогава никак не ми беше до смях. И съм сигурен, че всеки от нас е изпадал многократно в подобна ситуация. От едната или от другата страна на предразсъдъка…
Хубаво е когато – след няколко подобни преживявания – все пак се научим да не бързаме с изводите и заключенията. И вместо да си вадим прибързани мнения за дадена личност или ситуация – просто да попитаме какъв е проблема! Това е най-правилното, всъщност – единствено правилното решение!
Но много често въобще не се стига до уточняващи въпроси. Тълкуваме думите или действията на човека отсреща, според това, което вече си мислим, че означават.
И се превръщаме в нещо като военен трибунал – „разстрелваме“ връзки, приятелства или бизнес контакти… без съд и присъда.
Има една много хитроумна игра на думи с английския глагол assume („допускам“, „предполагам“, „вземам за дадено“). Въпросният афоризъм гласи следното:
ASSUME=to make an ASS out of U and ME!
Или казано по нашенски: „Когато предполагаш – превръщаш себе си и мен в задници!“ (По-чувствителните могат да заменят „задник“ с „магаре“, но смисълът си остава същия).
Въпреки богатия си личен опит, все още много често повтарям същата грешка – превръщам себе си и някой друг в задн…магарета.
И почти винаги последиците са неприятни. Няколко пъти се опарих по същата причина и в бизнеса. Мислех си, че знам какво ми е казал клиента и не се осмелих да задам уточнителни въпроси – и после се оказа, че съм сгрешил тотално в преценката на ситуацията.
Най-страшното е, че в 99% от случаите даже не си даваме сметка, че сме такива магарета. Защото е много трудно да се погледнем отстрани…
Точно в такива случаи имаме нужда от това някой да ни каже истината в очите. Аз имах този късмет – да чуя тази истина за собствените си грешки от устата на добър приятел. И след като преглътнах дежурната реакция от това, че някой ме критикува – осъзнах колко е прав. И колко съм му благодарен…
От тогава внимавам малко повече да не се превръщам всеки път в магаре. И задавам повечко въпроси…
Ако нямате под ръка такъв добър приятел – вече имате!
Името му е Blogatstvo.com… 😉
httpv://www.youtube.com/watch?v=SJz7bIl0kRw
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Да!Точно така става на практика. Много си прав за уточнителните въпроси…Само, че има един модел хора, дето трябва да им вадиш думите с ченгел от устата, други дрънкат без да спират и не ти чуват въпросите, …но принципно си много прав….
Има си чалъми…
А и трябва човек да си го създаде като навик – с много практика, разбира се!
Аз още се уча…
Това ,което ние си мислиме ,че мислят другите не е това ,което те си мислят за нас.Това е причина за взаимната екзекуция която си правиме и в личните отношения и в бизнес контактите.Имам един приятел,който ми казваше-„Никога не си давай отговора сам.“Благодаря за мъдростта ,която постоянно ни поднасяш!
Удоволствието е и мое… 😉
Разкошна статия! Много ми хареса, вдъхнови ме и дори пуснах част от нея на място, където могат да я видят познатите ми, но разбира се съм цитирала източникът и всичко останало, засягащо труда Ви. Чудесна, просто чудесна статия.
Случва ми се и да не пиша глупости… но за щастие – рядко! 😉
Искате или не, случва ви се. 🙂 Да се събудиш и със сутрешната чаша кафе да влезеш да прочетеш някоя от статиите в този блог – несравнимо. Благодарим, наистина.
А пък аз се сещам за една мисъл прочетена от умен човек, която гласи „Всичко казано тук може и да не е истина.“ 😉 Но си заслужава да се прочете. Човек остава със съжалението, че мисълта е кратка и барзо свършва. Тъъъкмо стане интересно и …. край. Магаретата нямат свършване. Може би понякога сме глупави, но не е задължително винаги да се смееш и да не е на точното място. Не винаги можем да останем умни и мъдри. Особено по това време.
Дали е истина – или не – зависи само от личния избор на всеки четящ… и зрящ ( в непрекия смисъл).
Beauty is in the eye of the beholder! 🙂
Ми и аз това казах, но под друга форма. :}
🙂 Чудесна
Радвам се да радвам! 🙂
Много изводи може да си направи човек…
Знаех си, че и службите ме четат! 😀
Радвам се, че вече си излязъл от „сатурновата дупка“ и поне десет месеца няма да ти минава през глава мислълта „да ни зарежеш, защото мислим за теб това, което ти си мислиш че мислим;)“
Пожелавам ти (макар и не на място и малко късно, но пък от все сърце) да бъдеш здрав, щастлив, усмихнат и уравновесен, защото това ми е жизнено необходимо със сутрешното кафе.
Благодаря. За влизането и излизането в разни дупки няма да коментирам – че може да прекаля с еротизма на ситуацията… 😀
Добра история, приятелю дългоушко 🙂 ето защо е полезно да различаваме и управляваме филтрите, които по най-неочакван начин оцветяват в различни нюанси думите, които чуваме. А ако се появи някой, който да ни дръпне за ушите, можем само да му благодарим. Благодаря и на теб за тази поучителна история. Ще разчитам и моите уши да дърпаш, ако закъсам на някой мост 🙂
Магарето си има и положителни черти. Възможно е дори и аз самия… 😉
Това е повече от сигурно 😉
Страхотна статия, Пламен! „Четирите споразумения“ на дон Мигел де Руис – „не правете предположения“ . Всеки ден си го повтарям и се хващам, че попадам в неговия капан, но щом съм започнала рано или късно ще го овладея 🙂