Помните ли сериала „Синьо лято„? Помните ли колко весело и интересно си прекарваха компанията приятели на испанското крайбрежие? Техните невероятни приключения, комични и опасни случки, незабравими вечери, спомени…
А сега си представете, че сте на 7-8 години и сте с родителите си на лятна почивка по родното черноморие.
Представете си също и следна апокалиптична картина – родителите ви са пълни откачалки, хипохондрици и изтрещели маниаци на тема здраве, хигиена, безопасност и прочее.
И по време на цялата ви лятна почивка, за нищо на света не ви позволяват:
– да се печете на плажа – защото ултра-виолетовите лъчи са вредни и можете да хванете рак на кожата;
– да се къпете в морето – защото водата е мръсна и можете да се заразите с нещо или да се удавите;
– да тичате и да лудувате – защото можете да се спънете, да паднете, да си ожулите коляното и то да се инфектира;
– да играете с другите деца – защото можете да се заразите с нечия чужда настинка или да научите непристойни думи и изрази;
…и така нататък.
Звучи налудничаво, нали?!
Обаче има и такива родители. А още по-тъжното е, че самите ние – донякъде – се превръщаме в такива родители. И то не само спрямо децата си – а и спрямо самите себе си.
Не ви се вярва?! Хайде сега сложете дясната ръчичка на сърцето: нима никога не сте се самолишавали от някое приключение – само защото би могло да бъде и опасно?!
Нима никога не сте пропускали своята „златна възможност“ – защото ви се е сторила прекалено рискована или неразумна?!
Нима не сте се забравили мечтите си и не сте се самообрекли на сиво ежедневие – само защото ви е страх да не би да не сте „като хората“… т.е. да сте мъъъъничко по-цветни от останалите човеко-роботи, програмирани за събуждане-отиване на работа-прибиране вкъщи-сън?!
Да – животът е несигурен и не е безопасен!
Но най-голямата сигурност и безопасност има… в гробищата. Там няма опасност или риск нещо да ви се случи – просто защото там нищо повече не ви се случва…
… освен бавно да изтлявате и да се разлагате… но нужно ли е това да става преди да сте обявени официално за мъртви?!
Ние сме тленни същества – и всеки от нас ще изгние в гроба рано или късно.
Но ние сме – или поне можем да бъдем – и магически същества. Чийто живот е изпълнен не със страхове и съжаления, а със шарени балони и още по-цветни приключения.
Кой решава дали нашето лято ще е синьо или сиво? Съдбата, кармата, Господ?!
Тц. Само и единствено ние самите…
И ако не ми е достатъчно цветно наоколо – не са ми виновни родителите, правителството, политиците, дупетатите, Бойко Борисов, Тодор Живков, папата…
Отговорен за това съм преди всичко АЗ.
Защото аз съм художник на собствения си живот.
Защото аз избирам цветовете.
Аз решавам кога и какво да нарисувам.
И с какъв цвят…
(Моят любим цвят, ако не знаете, е синьото) 🙂
.
httpv://www.youtube.com/watch?v=epgyu_2QieE
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Току-що написах коментар под предишния ти материал и имах сериозно намерение да подхващам служебните си задължения, но съм провокирана от „синьото лято“ и от факта, че съм първия ти читател на следВеликденските ти откровения. Това за цветовете на живота ни и възможностите да ги избираме много ми хареса. Още повече ми хареса признанието, макар и не съвсем категорично заявено, че и ти си от хората, на които тъмните цветове не винаги им убягват. Ог сърце ти желая да живееш цветно и красиво !
Всичко хубаво на този свят е синьо!
…освен за тези дето пеят, че ги е родило червеното знаме (и са на всеки километър – особено на 4-ти) 😀
Чудесна и мотивираща статия!
Благодарим ти, че я споделяш с нас!
Вчера се върнахме от почивка, с детето. Имаше моменти, в които не знам къде е 2 годишната ми дъщеря. Не защото съм безотговорна, а защото я бях поверила на 7 по-големи деца, които така се забавляваха с нея и тя с тях, че не мога да си представя, какво би било, да забраня всичко описано по-горе.
Колкото до другата страна на медала: Страхът от опасността е най-сигурния начин да предизвикаш бедствие.
Да, можехме да си оставим детето на едната баба, но тя щеше да пропусне това страхотно забавление, и да свикне от малка да е част от големия купон. А няма смисъл, някой ден, така или иначе ще започне да ходи по купони, но няма да ни води и нас 🙂
А ние спокойно можехме да не мислим, къде е детето, дали е паднала, от къде е получила 5-тата синка и т.н. Но нямаше да имаме нашето синьо лято с нашето щуро хлапе 🙂
Интересна статия и позицията по отношение на синьото и сивото с подтекста.
Човешкият живот трябва е наситен с всички житейски цветове, даже и с черно и червено.
Бравос. Поредно добро писание, за което ти благодаря.
Когато осъзнаеш страховете си, виждаш, че те са били причина за много пропуснати моменти и нереализирани желания.Става ти мъчно, че си страхливец. А на всичкото отгоре го пренасям и върху дъщеричката си,от страх да не я загубя, да не загубя татко й и т-н-и т-н. Трудно ми е да се преборя със страховете си… Пламене, докосна една моя тема,благодаря ти!
Моят любим цветя също е синъо 🙂 То всичко е вредно на този свят и всичко е несигурно, но нали точно в това е тръпката – да се рискува и печели 🙂 а страховете са за преодоляване 🙂