Жестоката истина
Илюстрацията по-горе, всъщност е плакат от кампания против разхищението на водата. Избрах точно нея, защото днешната ми шътокуа е за нещо още по-ценно от водата. Което също разхищаваме с прекалено лека ръка…
Времето. Нашето време. Времето на нашия живот…
Както водата от този аквариум, така и нашето време изтича – капка по капка, секунда по секунда, миг след миг…
БЕЗВЪЗВРАТНО!
За разлика от водата, която се изпарява и после отново пада обратно на земята като дъжд или сняг, нашето време няма способността да се регенерира. Неговото изтичане е безвъзвратно, окончателно и необратимо.
Това е жестоката истина.
И въпреки, че уж всеки зрял човек би трябвало да я знае – ние продължаваме да „харчим“ времето си с пълни шепи. За глупости. Все едно няма свършване…
А сега искам да си представите, че годините в човешкия живот са разпределени на равни порции – в рамките на една седмица. Като всеки един „ден“ от тази седмица се състои от 12 години от нашия живот. Ето така:
Ако вие, например, в момента сте на 20 години, значи се намирате някъде във Вторник по обяд. И ви чакат още половин Вторник и цели Сряда, Четвъртък, Петък, Събота, Неделя…
ОБАЧЕ – това е в най-добрият случай. Защото – за съжаление – никой не може да ви ГАРАНТИРА, че Неделята ви е гарантирана. Или, че ще получите като бонус още един Понеделник…
Ако не сте на 20 години, тази концепция може никак да не ви хареса. Аз, например, вече съм в утрото на своя Четвъртък. И уикендът наближава…
Всичко това не е просто някаква измислена теория.
Всичко това са факти. Това е положението…
Независимо в кой ден от Седмицата на живота си се намирате – не можете да върнете нито една секунда от времето си назад.
Можете единствено да се замислите над това как и защо пилеете времето си.
И да затегнете кранчето на аквариума…
А после – можете да помолите златната рибка за едно-единствено желание.
Моето е лесно. Искам в Неделя вечер (или следващия Понеделник) да мога да изпея тази песен – без да излъжа…
… себе си:
httpv://www.youtube.com/watch?v=t6Lp4w8wyy0
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Тази истина съм я осъзнала преди около 20 години.Затова с пълна сила съм вървяла досега и продължавам по този начин.Независимо на колко си, щом виждаш колко неща имаш за вършене времето никога не стига.
Поздравления – за навременното осъзнаване! Аз се развивам по-бавничко…
В утрото на своя четвъртък… Добре звучи. Значи, най-хубавите дни тепърва предстоят! 🙂
Дано! 😉
„Пестенето е майка на мизерията“, а страничния ефект от мизерията е това, че хората не могат да си позволят да бъдат практични!!! Може би схващате идеята, че на бедния човек съдбата е същата като тази на рибката в аквариума и едва ли му е до проблемите с изтичането.
На духовно бедният – също.
Аз явно още спя и сънувам в ноща между Сряда и Четвъртък. 🙂
Събуждането е болезнен процес – знам го от личен опит.
Но е и важен…
Поздравления за хубавия текст! Дано повече хора го прочетат и схванат истината, съдържаща се в него. Моя милост е автор на книгата ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО с подзаглавие „Изкуството на свободата“, излязла през 2004 година, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, така че тия проблеми са ми твърде близки. Желая Ви успехи!
Благодаря. Моите книги са все още само в главата ми…
Благодаря, Пламене! Много простичко, силно и отрезвяващо!
Ние сме във времето и времето е в нас – и то работи за нас или против нас, с наше съгласие…
Но има само Един, Който е извън и над времето. Той е от вечността и до вечността, Началото и Краят, Алфа и Омега, Вечният и Всемогъщият.
И аз, както всеки друг човек, в края на своя земен седмичен уикенд, вярвам, че ще съм ИЗПРАВЕН пред Него, за да вляза в нещо много по-голямо и реално – вечния живот с него, във вечността.
Всичко тук на земята бледнее пред това, което ме очаква с Него! Старая се да правя най-доброто от себе си през земната си седмица, но за мен прицелната ми точка е това, което следва след нея.
(…и това не е привилетия само за мен, а е за всеки човек на тази земя, понеже Той е снабдил всичко – и Пътя, и Истината и Живота, а за нас остава само смирено да Го приемем и да се наслаждаваме.)
И аз благодаря, Оги! Както неведнъж съм ти казвал, искрено – и благородно – ти завиждам за това, че си намерил своята Истина.
Аз още търся…
Г-н Петров, в новата, октомврийска книжка на сп. ИДЕИ (хартиения вариант) се намира и Вашия текст за (Не)истинските приятели. Пишете ми на имейла адрес, на който да Ви пратя екземпляр(и) от нея. Това е нещо като „хонорар“ за авторите в списанието…
Много съм изненадан!
София 1000
П.К. 1112
Пламен Петров
Аз най-коректно тогава Ви мополих за разрешение да публикувам оня текст, Вие ми го дадохте, в резултат текстът Ви се появява в новата книжка на списанието. Най-вероятно сте забравил за ония наши разговори по тази тема, та затова сега се изненадвате. Ще Ви изпратя тия дни списанието на указания адрес.
„помолих“ исках да напиша…
Хорхе Букай в „Да се обичамес отворени очи“ : Да си губиш времето – как може да загубиш нещо, което не притежаваш? Как можеш да запазиш нещо, което е невъзможно да се задържи? Ако можех да избирам – какво бих искал да направя, ако разполагах с един излишен час?
Според мен ключът е в последния въпрос – Ако можех да избирам… Можем ли да избираме?
Не само можем – но и сме длъжни!
Още повече, че това е едничката ни свобода…
За мен все още е вторник вечер, и тази статия е още един полезен и звънтящ шамар да не си хабя времето за излишни неща. Ще ми се да имах повече време за всичко, което искам да направя и науча, но човек трябва да се радва на това, което има, нали? И да го използва, а не да си мечтае… „Ех, ами ако бях безсмъртен.“
Докато се усетиш – и ще е съмнало! И вече ще е сряда…
Затова – умната!
(Русата остава за мен…) 😉