Човек и добре да живее – става на четиридесет и една. И като дойде този светъл ден – почва да се пита дали е живял наистина добре.
До определена възраст, рождените дни са повод за веселие, радостни очаквания и емоционални трепети…
След това стават по-скоро повод за равносметка. И треперене…
Равносметката си е вид счетоводство. А това никога не ми е било силната страна…
И все пак, даже и да не ми се иска, няма как да не наплюнча молива. (Все по-малко стават хората, дето помнят, че имаше и моливи, дето се плюнчеха. Аз като дете много се забавлявах с тях. Но и много се цапах…)
То и сега положението ми е пооцапано. Малко са нещата, с които се гордея. Но тези, от които се срамувам са доста повече…
Гордостта, казват, е един от седемте смъртни гряха. (Други пък твърдят, че прелюбодеянието е от греховете, които трябва да се извършат поне седем пъти).
Ако мога да се гордея с нещо, то ще да е, че поне не съм изневерил на себе си…
Мразил съм повече, отколкото трябва. Но по-лошото е, че и съм обичал много по-малко, отколкото бих могъл…
Бях – и продължавам да бъда – нелош син, нелош баща, нелош съпруг, нелош приятел… та дори и нелош блогър.
Но мога – и ми се ще да бъда – много по-добър! От всичко…
Ако възрастта има някакви положителни страни, една от тях трябва да е, че дори и все още да не си сигурен кой е правилния начин – поне си даваш сметка кой е начинът, по който нещата със сигурност не стават…
Това вече го научих – само с мерак не става! (Образно казано, меракът е само една ерекция – а за оргазъм си трябва и еякулация!)
Добрата новина, все пак, е, че щом още не съм постигнал желанията си – значи още имам работа „на тази земя“. И в това измерение…
Не съм от най-трудолюбивите, но не съм и от най-големите скатавки. Така че – екшън му е майката! Пък да видим къде ще му излезе края…
Краят е единственото гарантирано нещо в цялата игра на живота. Затова не искам да се притеснявам точно за това – точно днес.
Но все още ми се иска, като му дойде времето, да мога с чиста съвест да си изтананикам, поне наум, една песен. (Ще я чуете след малко).
Равносметката май не излезе много весела, но все пак – животът продължава! Дори и след 41…
А аз ще продължавам да се боря с него – по моя си начин:
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Не е толкова важно какво е било досега. Важното е какво ще направиш оттук нататък. А аз вярвам, че ще извършиш велики дела. И в душата си ще изпитваш удовлетворение от онова, което си постигнал.
Чул те Господ! 🙂
Не бъди толкова суров към себе си…обичаме те такъв, какъвто си..а равносметката остави за към 81……днес е време за празнуване, днес е време за балуване…
Не съм суров… печен съм! 😉
Честит рожден ден Пламене!
Бъди такъв, какъвто си. Дори не подозираш на колко Хора си повлиял и нека това да продължи. А на нас ни остава само да се учим и от време на време да те подкрепяме. И нека днес мислите и емоциите ти са само позитивни. Все пак е 22-ри март!
Благодаря! Не подозирам…но ще се радвам ако е наистина така!
Очевидно най-доброто тепърва предстои. Макар че, доколкото те познавам, ти си постигнал някои от най-важните и смислени неща в живота.
Честит празник!
Благодаря! Някои – да. Но има и още… 😉
Слънчице!
Честит Рожден Ден!
Денят на твоя успех преди 41 години!
На света и на всички нас също ни провървя, че ти се роди – буен, силен, чустващ, съпричастен,умен, любопитен, амбициозен, съмняващ се, усмихнат и обичащ!…:)
Пожелавам ти още много-много години да си задаваш различни въпроси и да споделяш с другите отговорите, които намираш!..
И от сърце ти пожелавам да не се бориш с живота, а да го прегърнеш с радост и да го испиеш с наслада!!!
Наздраве тогава! До дъно! 😉
Честит Рожден ДЕН! Стани още по-добър баща, съпруг и блогер. Успех от мен. 🙂
Благодаря!
Мечти, ентусиазъм и вяра! Честито! 🙂
Тия три неща… 😉