Постпразникум

Това е тортата! От празненството. За вчерашния ми юбилей. Който вече мина. Щото днес вече не е вчера…

Ако се чудите защо мислите ми текат малко мъчно – като вино от буре, в чиято канела е заседнало някое смачкано зърно от гроздето – да знаете, че е от точно тази торта!

Не знам дали е от сметаната, от настъргания шоколад или от плодовата глазура… ама нещо в тая торта явно не е било наред – щом днес така ме цепи глава, дразни ме слънчевата светлина и ми се пие нещо кисело и възсолено…

Но това ще мине. Попадал съм на развалени торти и преди. Един хубав сън – и ще съм като нов. Сегашните ми временни страдания ще бъдат забравени. Поради несъществения им характер…

Това, което няма да забравя така лесно, обаче, са стотиците (наистина стотици) поздравления, които получих на вчерашния си празник. От приятели, но и от хора, с които ще е пресилено да кажа, че се познаваме – но въпреки това техните искрени и сърдечни поздравления също допринесоха много за вчерашното ми настроение и веселба. (Апропо, това – донякъде – ги прави съучастници и в сегашния ми махмурлук… но да не търсим под вола повече от едно теле).

Така че – напук на Третата Световна, която се води сега в черепната ми кутия – реших да посъбера сили и да драсна тези няколко реда. С една-едничка цел: да ви кажа своето голямо БЛАГОДАРЯ!

Защото вчера всеки от вас помогна за това да се почувствам неимоверно обичан и уважаван. А това не се забравя лесно…

И още нещо: усещането е наистина прекрасно! 🙂

Постарах се и за традиционния ми музикален финал – няма начин да не ви хареса!

Приятели мои…

httpv://www.youtube.com/watch?v=HyJufJe_2jk