Има само два типа хора, които не търсят отговор на въпроса „Какво е Любов?“. Едните са тези, които вече са се отказали… а другите – тези, които вече са намерили своя отговор. И своята любов.

За мое щастие, аз съм от вторите.

Само дето не вярвам точно в тази представа за Любовта – като за нещо намерено на пътя, златна монета, примерно… Нещо, което просто намираш – и вече се чувстваш късметлия.

Не вярвам, че Любовта въобще може да бъде намерена… или че пък тя ни намира.

Нито, че идва при нас… или си отива…

Според моите (за някои може би – странни) разбирания, Любовта всъщност е по-скоро нещо като… къща.

Защото – също като къща – Любовта се изгражда. Дълго и търпеливо. Тухла по тухла…

И също като една къща, Любовта изисква ежедневни грижи. Даже и еженощни…

Но и „къща“ май не е най-подходящата дума.

Любовта, всъщност, е… дом.

Дом, в който да се приютим – винаги когато ни е студено.

И тук стигаме до най-важното.

За да се превърне една къща в дом е нужен… огън.

Топлина… (тя не е нужна само на мъртъвците).

А също и… много Любов. 🙂

…

P.S. Имам много специален повод да споделя тези свои разсъждения тук точно днес… (Който трябва – знае защо).

httpv://youtu.be/iEQPXDGRaEk