За Светлината…

Posted: август 5th, 2013 ˑ Filled under: Духовно блогатство ˑ Няма коментари

Обичаме… но в повечето пъти го правим само когато имаме основателна причина за това.

Основателна… но и малко „счетоводителска“….

Обичаме мама – защото ни е родила, отгледала и така нататък… т.е. направила е нещо за нас.

И много други хора обичаме – защото са направили нещо за нас. А обичта ни е нещо като плащане на сметката…

Но има и „безпричинна“ любов. Любов, която съществува сама за себе си. Без причина и без счетоводство.

Има и хора, които просто имат в себе си някаква светлина. Необяснима светлина. Често пъти и незабележима – за останалите.

Но когато ги срещнем (или когато се появят в живота ни – понеже не е задължително да сме ги срещнали физически), ние веднага я забелязваме. Светлината…

И любовта ни е мигновена, безапелационна и безкрайна.

Защото просто се случва. На мига…

Не знам дали ме разбирате, но аз имам такива хора в живота си.

Не са много – но ги има(м).

И любовта, която изпитвам към тях е една много странна любов.

Тиха, ненатрапчива, постоянна като светлината при пълнолуние…

Но я има(м)…

И може би това е най-хубавото нещо, което може да ни се случи – да усетим тази светлина в сърцето си.

Може би Мартин Лутър Кинг говори точно за тази светлина (и тази любов) – когато е казал, че: