На (из)простяване…

Някой ден наистина ще ме загубите… (Което значи, че най-сетне ще съм намерил Свободата… или поне спокойствие).

Сега ме губите само временно. До презареждането на Матрицата.

…или до второ нареждане.

Онези – успелите и прагматични хора – май все пак ще се окажат прави: влагам прекалено много чувства.

(А лихвата на този влог просто е убийствена).

Няма как да съм точно като тях. (А и не съм сигурен, че го искам). Но ще сляза от сцената – поне за мъничко.

Колкото да си повярват, че са (ме) победили…

А може и наистина да са прави. Чувствата винаги пречат. Поне на успешната кариера…

(Аз пък съм толкова неуспял, че още не мога да проумея какво друго би ни правило хора…).

Ама пък те и хората едни… Всеки иска нещо от теб и – докато още го иска – се прави, че си му интересен.

Освен, разбира се, the bleeding hearts and artists… но те са друга бира!

Наздраве.

(…и до скиф!)

httpv://www.youtube.com/watch?v=FukI0DlmyF0