Помните ли Малкия принц и неговата настоятелна молба: „Моля, нарисувай ми една овца!“?
Днес ще ви помоля за нещо подобно. Само че, аз нямам интерес към овци (дори напротив). За сметка на това, много ми се ще да ми нарисувате как изглежда вашия идеален дом.
И понеже от малък държа много на справедливостта (I’ll show you mine – if you show me yours!), първо ще ви нарисувам моята къща на мечтите.
Да, моят идеален дом е къща, разбира се! Повече от половината ми живот мина по панелни апартаменти – и затова мечтая за къща.
В определени моменти (предимно поради спецификата на панелните жилища – и техните обитатели), даже си мечтая за каквато и да е къща – стига да е разположена по средата на мноооого голяма тревна площ, да има по четири кули с картечници във всеки край на триметровата ограда с бодлива тел отгоре, а пък самата ограда да е заобиколена от дълбок ров, пълен с вода. В която плуват крокодили… (Хранени много нередовно и оскъдно).
Всичко това – за да не ми звънят на вратата досадници от всякакъв род и занятие. (Странно защо винаги уцелват безпогрешно момента, в който съм решил да подремна). А и неканени гости…
В допълнение, държа много къщата ми да има собствен източник на питейна вода (за предпочитане – артезиански кладенец), собствено локално парно и огромен покрив от слънчеви панели – т.е. собствено енергозахранване. За да мога гордо да показвам среден пръст на омразните Топлофикация, ВиК, ЧЕЗ и всички останали кръвопийци и монополисти…
Понякога съм настроен малко по-сантиментално. И ми се ще мечтаният ми дом да е къща на плажа. С огромни стъклени стени (прозорци) – през които да наблюдавам изгревите или морските залези…
Друг път ме обземат някакви атавистични аграрни настроения. И си фантазирам как в къщата на мечтите ми ще имам огромна градина. В която ще отглеждам екологично чисти зеленчуци – собствено производство.
Често мечтите ми стигат и още по-далеч – за собствени лозови насаждения. За да произвеждам собствена марка вино. (Ех, Тоскана! Ех, френски филми за дълбокия прованс…).
С риск някои да се усъмнят и в мъжествеността ми – дори за цветна градинка съм си мечтал. С розови храсти и други цветя, за които да се грижа с много любов. (Мечтите ми май взеха да стават много пенсионерски…)
Едно е сигурно – имам ли къща, най-после ще имам и котка! То само заради това си заслужава мечтата…
Всъщност, бих имал даже и куче. Не харесвам миндилите, така че моето куче ще е от едра порода – немска овчарка (едно от малкото немски неща, които харесвам), санбернар или родна каракачанка. Последното май е най-много на мода… но въпреки политическата конюнктура, аз наистина харесвам породата…
Случва се да искам и къщичката ми да е планинска. Ако не в швейцарските Алпи – поне някъде в Родопите! Тишина, спокойствие, чист въздух… И някое поточе с прясна пъстърва наблизо… и козички бих гледал даже…
Колкото до интериора – много държа да има камина или някаква друга форма на огнище! Наскоро четох някъде, че това ни е „в кръвта“ още от прачовека – да се събираме около огъня. И затова в модерните ни жилища все ни тегли към телевизора. Подсъзнателно той замествал топлината на огнището… (Романтиката във вечерите на свещи се обяснява със същия атавизъм, между другото).
И останалата част от обзавеждането искам да е едновременно модерна и екологична. Предимно дърво, глина, природни материали – без пластмаси и други отблъскваци материи. Цветовете – топли, светли, натурални…
Но всичко това е само „външната“ страна на нещата. Най-много от всичко искам в моя мечтан дом да има… любов. Останалото са подробности…
Защото ако няма любов – и най-скъпият замък е само жилище. Не и дом.
Обратното също е в сила. Когато има любов – може и в панелка!
…
Аз си казах. Сега е твой ред. Опиши своя мечтан дом и сложи тук линк към своята публикация! Мечтите са хубаво нещо…
httpv://www.youtube.com/watch?v=4p4RWBCEFRo
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Дааа, и аз искам такава къща – няма значение коя от описаните. Само не ми хареса рова и крокодилите. Та на село най – хубавото е близката среща със съседите. Да размениш домати от градината с яйца на съседа. Ееех спокоен живот …
Не исках да си признавам в прав текст, ама ти ме принуждаваш: това с крокодилите върши работа и за роднини… 😉
Плам, много ми харесват гореописаните къщи. Ето и моята мечтана къща:
Представям си я малка, с модерен външен вид. Неприменно трябва да е пасивна къща, с дебели изолирани стени, която да изразходва енергия, толкова колкото е необходима за един сешоар за коса..Представи си колко ще е добре да не си зависим от непрекъснато поскъпващата електроенергия и горивата..Искам в къщата ми да има само екологични материали, много дърво, което да създава уют и топлина. Искам да е в градска среда и да мога да ходя пеш до магазини, кафета, паркове и .н. Мечтая си за екологичен начин на живот, но в градска среда..:) Много ми харесва идеята ти за екологичните плодове и зеленчуци в двора. И аз ще имам такава зеленчукова градина в моята мечтана къща..
Отсега имате покана – и тримата – за екологична салата и ракия под асмата на мечтания ми дом…някой ден!
(само за градската среда не съм сигурен, че ни съвпадат мечтите…)
Благодаря за поканата, Плам!! Като дойде момента за мечтания дом, да знаеш че съм насреща.:)
В моите мечти най-често се отнасям в моето си шато да си нагледам лозовите масиви…Чист въздух, зеленина, природа, не бързам за никъде, не ме мачка сивотата на големия град и призрачните фигури на хората, които са забравили да бъдат човеци…
Иначе, всичките ти къщи си ги бива.
Само едно допълнение – любовта в панелка бързо преминава, защото няма накъде да се развие и израсте. Свива се под натиска на всички канени и неканени гости между 4-те стени (ЧЕЗ, Топлофикация, НЕК, роднини, съседи и т.н.)
Ако ме поканиш в твоето шато – ще ти донеса от моето козe сирене! 😉
Но за панелките не си права – широкоскроените хора можем да (се) обичаме и натясно! 😀
много ми хареса! за енергозахранването и крокодилите се включвам в клуба:) иначе идеалният ми дом-мечта изглежда като мезонет:)обожавам този тип жилищно пространство, но се намира в слабо заселено място, може би близо до водно пространство,а голямата му екстра е мини-„стадионче“:), на което каня и наемам за концерти любими мои групи като nocturnal rites:) а за желаещите фенове няма входни такси, нито билети, само условие да не пушат и да си изхвърлят отпадъците разделно:) ..нещо такова, вътрешното му пространство е с огромни прозорци, малко мебели, интернет и без телевизия, шумоизоирано, заради метъл-концертите, които се провеждат…иначе falligwater на Франк Лойд Райд е една от най-жпечатляващите реални къщи според мен, уникална и прекрасна, макар, че засега не съм я посещавала
Не знам колко ще е в унесон с темата, но „Совите не са това, което са.“ Всъщност искам да кажа, че къщата за която си мечтая е само в мечтите ми. Но поне не ми пречи да си ги имам и да си облазявам, че ги имам. Знам ли, може пък и да се получи някой ден. Задължително обаче ще имам беседка с един люлеещ се стол и не само. Беседката е голямата ми мечта. И ще спра до тук. Все пак се радвам, че имам покрив над главата си.