Ако бях котка, щях да се настаня в скута ти. И да се оставя да ме погалиш. Не защото аз имам нужда, а защото ти се нуждаеш от това. Котките са великодушни…
Ако бях котка, щях да те разбирам без да има нужда от разговори и обяснения. Котките винаги знаят как се чувстваме. Не им пука – но все пак знаят!
Ако бях котка щях да се припичам на слънце и да прекарвам по-голяма част от времето си в сладка дрямка. Може би тогава щеше да разбереш, че това, с което си губиш времето не те прави по-щастлива…
Ако бях котка, щях да ти помогна да разпознаеш фалшивите хора сред познатите ти. Винаги бъди подозрителна към хора, които не обичат котки! (В следващия си живот, те ще се преродят като мишки).
Ако бях котка, твоят дом нямаше да има само стаи, мебели и килими. А щеше да има и душа…
Ако бях котка, всяка вечер щях да ти мъркам по една приказка за лека нощ.
Ако бях котка, щеше да бъдеш богоизбрана. Някога хората са почитали котките като богове. И котките никога не са забравили това…
Ако бях котка, нерадостите на живота нямаше да ти тежат толкова много. Защото има само два начина да ги забравиш поне за миг – музиката и… котките.
Ако бях котка, щях да масажирам сърцето ти, всеки път когато имаш нужда от това. С мяукане…
Ако бях котка, щеше да ме имаш завинаги. Дори когато вече нямаше да ме има, в съня ти щяха бродят меки лапички…
Ако бях котка, аз никога нямаше да бъда нечия котка. Но ти завинаги щеше да си мой човек. 😉
httpv://www.youtube.com/watch?v=Qit3ALTelOo
Снимка: Cat photos picture gallery
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
https://www.youtube.com/watch?v=L_g_P9IuL8I
Невероятен разказ…
Много добре си го написал Пламен .Невероятно силен и въздействащ ! Съвършено изпипан отвсякъде.Ръкопляскам ти с възхищение !
Благодаря ти !
Е, Пламене!
Няма какво да се добави, чудесно си го написал!
Моите поздравления!
… а ако бях котка … :)))))
Ако бях котка щях да те науча на съвършенството да прощаваш и отново с гальовно мъркане да те науча да погалиш отново…
Разказчето кърти миФки.Поздравления!:)
ех, защо не си котка… 😀
Да, но котките нямат способност да се привързват към хората, а към дома – тяхното обиталище. Ако то се насели от други хора те приемат тях със същото мъркане, каквото са давали на теб. Ако вземеш котката в новия си дом, тя все ще гледа навън в копнеж за ония стени, към които е привързана.
Виж кучето има друга преданост. Където и да го отведеш, ти си важният за него. Умираш ли и то умира с теб. Предаността му е животохранеща.
Е, изключения има, както и при хората…
Това не е точно така (както го пише по книгите). Котките също се привързват към хората. Просто не го правят като кучетата а по свой си начин.
you know I’m a cat …
Потресе ме този материал! Аз се чувствам много тъжна и виновна в момента защото моето коте си отиде от този свят -вчера на 25-ти! и вместо да се разделя с него аз го тъпчех до последно с лекарства ! За да живее ,да бъде моят Мишо! Толкова добър и разбиращ,толкова предан! А аз не го разбрах ! Че ще си отиде! не му казах даже и довиждане! Защото той беше повече от приятел,повече от човек! Радост Георгиева!
„Винаги бъди подозрителна към хора, които не обичат котки! (В следващия си живот, те ще се преродят като мишки).“ – Страхотно казано! Браво, Пламка!
„Котките винаги знаят как се чувстваме. Не им пука – но все пак знаят!“
Абсолютна истина! :-))))))))
Най-нежното, най-точното любовно обяснение което съм чела през целия си живот .. ( много чело,много знай)) (!)
Браво! Брависимо!
Блогът ти ме впечатли , абонирам се!
Разтърси ме жестоко! Преди месец почина моето коте Джеси. Всичко написано по-горе съм го преживявала цели 13 години. Понякога от животните получаваме много повече отколкото от себеподобните.
Да, котките са по умни от хората;)
И не! Овациите ми са за автора на есето!
преди време срещнах подобна котка – много странно голяма и едра за обикновена котка, каквато е (не е расова), чисто черна, с огромни странни, много интензивно ярко зелени очи, гледащи втренчено или присвити, но винаги презрителни към низшите същества, които се мотаеха около нея и понякога си позволяваха нахалството да я свалят от телевизора, върху който обикновено стоеше, за котката Мирзакарим (кръстена в чест на Норбеков) всеки, който е контактувал с нея казва, че му създава усещане за нещо свръхесествено като не особено добронамерен, циничен и ироничен магьосник трансформирал се за удоболствие и за да се питат глупаците колко са размити и къде свършват границите на въображението им, кое и колко е реално и дали тяхната вкопченост във видимото ( което по презумпция сме приели за най-реално) не е излишна, смешна и повтаряща се от много дълго време и неговата – на Мирзакарим задача е да ги постресне поне за миг да излязат от оковите на видимото и станат свободни ..поне докато са му на гости
Plamene , blagodarja ti ! pogelavam ti da aadesh kotkata na lubimija si chovek i da se naslagdavash na vseki mig
О, как я обичам тази котешка публикация… 🙂