IncomeEDU Live Webinar

Напук на всички завистници!

 ЗАВИСТТА НЕ Е ПРИЧИНА ДА НЕ СПОДЕЛЯМЕ УСПЕХИТЕ СИ – ИЛИ ДА ИМ СЕ РАДВАМЕ

Преди няколко години спечелих 1000 лв от SMS-играта на шоуто „Стани богат“. Доколкото си спомням, това беше и първият път когато спечелих нещо въобще. (Като не броя един обрив на едно специално място – който си спечелих като млад, поради прекалената си наивност и доверчивост към нежния пол…).

Отначало ми беше трудно да повярвам и когато ми се обадиха, за да ми съобщят радостната вест, аз се усъмних, че някой си прави майтап с мен. (Още повече, че вече имах горчив опит зад гърба си, в това отношение… но за него ще ви разкажа някой друг път).

В крайна сметка, наградата си беше истинска. А аз толкова се радвах от неочаквания успех, че похарчих почти цялата сума в черпене на познати, роднини и приятели. За което ни най-малко не съжалявам…

Но никога няма да забравя с какво се сблъсках когато реших да почерпя колегите си. В мига, в който разбираха повода за моята щедрост, всички бурно ми честитяха и ме поздравяваха. Но само в очите на двама-трима прочетох истинска радост.

От очите на други двама-трима ме лъхна такъв мъртвешки студ, сякаш се бях изправил пред погледа на някакво древно чудовище. И се почувствах – въпреки лицемерните им поздравления – сякаш тези пари съм ги взел от техния джоб…

И това ми беше за първи път. И честно казано – тогава си обещах, че ако пак спечеля нещо или постигна някакъв друг успех – вече няма да го споделям толкова публично.

Днес, неслучайно (защото отдавна съм фен на този блог и на авторките му), прочетох, че вездесъщата Натали също се измъчва над тази дилема – да споделяме ли успехите си или да си траем. Заради завистливите погледи…

Българите наистина сме уникални като нация – и преди всичко като начин на мислене. И затова си има много причини. И смекчаващи вината обстоятелства…

… обаче винаги ме е тормозила поговорката „Много хубаво – не е на хубаво!“. И начина на мислене, който ти става навик – ако й повярваш…

Не се страхувам да споделям успехите си. Нищо, че съм срещал и продължавам да срещам завистници…

Не го правя заради тях. А защото го заслужавам…

В най-лошият случай, от 100 човека, на които ще се похваля, поне 90 сигурно ще ми завидят, а 10-20 може пък въобще да не се впечатлят или да не им пука дали съм успешен или напротив.

Възможно е статистиката да е съвсем различна, но и това няма значение. За мен важното е, че поне теоретично, има шанс дори и един-единствен човек да се зарадва от сърце. И да пожелае същия успех и за себе си. Да се вдъхнови от моето постижение, да успея да предам искрата…

Заслужава си – дори и само заради един!

Заслужава си – напук на всички завистници!

Колкото до самата завист, изключително съм благодарен (макар че не съм сигурен на кого точно), че съм напълно лишен от това чувство. Никога не съм завиждал на никого (освен благородно, разбира се) и успехите на приятелите ми винаги са ме радвали от сърце, а не са ме раздирали отвътре.

Завистта ми е непозната и държа така и да си остане. Затова няма да ви говоря повече за нея…

Само ще споделя какво са казали другите

ЗА ЗАВИСТТА:

  • Завистта е емоция, която изразява вътрешна злоба, предизвикана от успехите, радостта, задоволството и благополучието на други хора. Тя е свързана с желанието или да притежаваш това, което другите имат или да желаеш те да го загубят.“Уикипедия;
  • „Не можеш да завиждаш и да си щастлив по едно и също време“ – Франк Тайгър, американски художник;
  • „Завистта стреля по другите – но наранява само себе си“ – английска поговорка;
  • „Завистта изяжда собственото си сърце“ – германска пословица;
  • „Завистта и огъня винаги се стремят към високото“Тит Ливий;
  • „Също като червея, завистта напада само най-добрите плодове“ – Франсис Бомон, английски драматург;
  • „Да завиждаш значи да обиждаш себе си“Евгений Евтушенко;
  • „Завистта се ражда от невежеството на хората или от липсата на увереност в собствените им възможности и таланти“ – Жан Вание, канадски философ;
  • „Не надценявайте това, което сте получили, но и не завиждайте на другите! Който завижда другиму – няма покой на съзнанието!“ – Буда;
  • „Злите хора завиждат и мразят. Това е техният начин на възхищение…“Виктор Юго.

Ако сте прочели всичко това докрай – завиждам ви!

За търпението… 😉

httpv://www.youtube.com/watch?v=8IFzcj4wnvQ

Снимка: menagerie

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

9 коментара за “Напук на всички завистници!”

  1. Blogatstvo.com News: Напук на всички завистници! http://is.gd/gjN1F

  2. Цветан каза:

    Умният се вдъхновява от успеха на другите. Глупавият се потиска и завижда. Напълно съм съгласен с теб. Аз лично избирам вдъхновението.

  3. Гергана каза:

    Много хубава публикация, Плам! И аз съм се сблъсквала с всичко, което си написал. Мен лично успехите на другите ме вдъхновяват и ценя, когато приятелите ми се радват на моите успехите. Когато усетя, че има завист се отдалечавам, за да направя място около себе си на истински хора, които ме вдъхновяват.:)

  4. Яна каза:

    Добре написано и добре казано. Нашите сънародници от векове отказват да разберат, че проявата на завист от какъвто и да било вид блокира пътя за тях на това, за което завиждат , било то пари, било любов… Няма начин да завиждаш на богатия и да бъдеш богат – обречен си на бедност. И най-трудното е да приемеш, че не можеш да им обясниш – просто няма смисъл. Тези, които са готови да разберат, нямат нужда от убеждаване.

    Но няма смисъл да правиш нещата напук, добре е да ги правиш, защото така искаш и да помниш, че мислите и отношението на другите хора са си тяхна работа и могат да те засегнат само ако им позволиш… и за някои хора това е трудната част. Най готино е да споделяш успехите си само с хора, които знаеш, че ще се радват с теб; с останалите ако споделиш е само загуба на енергия и други тъпи последици, които е тъпо да си причиняваш…

  5. Nina каза:

    Аз прочетох всичко докрай 🙂 а на твоя сайт попаднах именно чрез блога, в който пише и Натали.
    И на двамата най- благородно ви завиждам за умението да превръщате всеки мой ден в смислен житейски път.

  6. Tsveti каза:

    Из дневника на Емилиян Станев…
    „Като размисля, виждам – завистта избра за своя столица България.“ (март 1966)

  7. Ivan каза:

    Аз съм един от злополучните колеги!
    Хубавото, Пацо, е, че само при нас положението е толкова трагично. Сигурен съм, че в другите колективи я няма тази истинска злоба между колеги – „приятели“!

  8. Галя каза:

    Аз го прочетох и за първи път някой ми завижда. Надявам се добросърдечно. Поне така си мисля. 🙂

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes