Ако следите внимателно блога ми, за вас не е тайна, че обичам котките. Възможно е дори да знаете какво бих направил ако бях котка. Но по-важното в случая е какво – лично вие – бихте направили? Като котките…
Да ме прощават кучелюбците, но котките са далеч по-напред с материала! Кучетата несъмнено имат своите положителни черти – верни са, изпълнителни, поддават се на дресировка и възпитание, добри пазачи са и дори могат да ви возят на шейна. Все качества, характерни за обслужващия персонал, обаче…
Докато котешките достойнства са присъщи повече на индивидуалистите и хората с по-високи стремления в живота. (Надявам се, че възприемате всяка моя дума с необходимата доза чувство за хумор… но ако приемате нещата съвсем буквално – грешката си е само ваша!).
Темата е благодатна не само за кавги и безсмислени спорове (аз също обичам кучета, за сведение – но просто котките са ми фаворити). Но става също и за малко философско-практичен поглед върху котешкото поведение.
По-точно, какво от котешките навици и привички можем да усвоим самите ние. И защо…
Безспорно, този списък може да бъде продължен почти до безкрайност. Но аз поне ще го започна:
- Протягайте се често и редовно! Почти всички бозайници го правят (и определено има защо), но котешкото протягане е изпълнено с един особен благодат, направо кеф. Протягането е букет от ползи и блаженства – повдига тонуса ни, поддържа тялото ни гъвкаво и еластично, премахва умората и стреса и (не на последно място) увеличава удоволствието ни от живота като цяло. Мисля, че всяка инструкторка по йога може да потвърди думите ми с още по-сериозни аргументи…
- Отърквайте се у любимите си хора – и им мъркайте! Аз самият също съм срещал няколко котки-социопатки (и тройно повече мацки със същите симптоми), но повечето котарани обожават не само да ги галите зад ушенцата, а и те да се самопогалят в краката ви или друг някой ваш крайник. Само протегнете ръка към писаната – и тя веднага ще извие доволно гръбнак и след секунди ще възнагради милувките ви със щастливо мъркане! Разбира се, винаги съществува риск да попаднете на уплашено или недоверчиво коте. И вместо мъркане, можете да получите одраскване или ухапване… но рискът определено си заслужава! (Не само при котките…).
- Мислете за себе си като за божество! Тук няма как да не направя пак сравнение с кучето. За него Човекът е не само Господар – но и Бог. При котките няма такива заблуждения. За котката стопанина й е само полезно същество, което прави нейния живот доста по-приятен. Но божеството е самата тя! (Ако не ви е трудно да избирате между ролята на чук или наковалня – лесно ще схванете какво точно имам предвид!).
- Забавлявайте се нон-стоп! Всъщност, това го могат дори и кучетата. Но отново при котките нещата са на по-голяма висота. Няма начин да не сте виждали палаво и игриво коте – във вихъра на забавлението! (Сравнително често може да се види и котка, която се забавлява като тормози някой примирен домашен пес – докато обратната ситуация е доста рядко явление).
Както казах в самото начало – това не са единствените котешки прийоми, които можем да приложим в ежедневието си. Но дори и тези са достатъчни, за да направят това ежедневие доста по-приятно. Гарантирано!
Защото, аз поне, не съм виждал никога котка, която да не се наслаждава на един от деветте си живота.
А хора, които допускат тази фатална грешка, срещам непрекъснато…
httpv://www.youtube.com/watch?v=Hm2BdCbZkKY
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Blogatstvo.com News: Котешки тайни за човеци https://is.gd/EbDGis
Здравейте господине,с удоволствие чета вашите публикации,просто сте уникален,поздавления!
Благодаря, Антоанета! И аз с удоволствие ги пиша… 🙂
Страхотна статия :))) Истинско удоволствие 🙂
Благодаря. И аз се забавлявах… 🙂
Пачо, всеки ден следя публикациите ти – определено имаш дарба да пишеш. Мислил ли си да издадеш книга „Най-четено от моя блог“ или нещо такова… Хубав ден ти желая!
Бъди здрав!
Поздрави!
Привет, Йохи!
Радвам се, че четеш блога ми, но той не всеки ден става за четене… 😉
За да издам книга – първо трябва да я напиша. Вече съм почнал една – има-няма от 10 години и малко отгоре. Досега съм я докарал само до заглавието…
Я не се оправдавай. 😉 Идеята не е да пишеш нова книга, а да събереш публикации от блога. За тази работа си има софтуер, който прави книга от блог, че дори и онлайн безплатни варианти. Ако те интересува, ще потърся къде съм си запазила линковете за него.
Пачо, виж феновете ти растат прогресивно! Поздравления!
Вес пак помисили отново за книгата 🙂
Успешен ден!
Ще се радвам повече ако не само растат, а и израстват! 😉
(За другото ще си помисля… ама аз мисля бавно)
Много хубаво четиво! Напълни ми душата! 🙂
Четох го на глас на съпругата ми Мая, а тя е виден кучелюб, но се съгласи с всяка дума 🙂
Кючелюб не значи непременно коткофоб – и обратно! 😉
Поздрави съпругата си за добрия вкус, Тери!
О, ние имаме котка само заради мен 🙂 Грижи се за нея, радва и се, котката само в нея лежи – където и да мръдне, котката върви след нея като клисар. И същевременно въздиша по куче и постоянно казва – котката не е куче. Та постоянно спорим на шега кое от двете е по-достойно животно 🙂 Ясно е, че и двете са достойни 🙂
https://www.youtube.com/watch?v=F3cAfcyf1Bo
Ето го преди годинка и половина, изтощен от игра 🙂
Красавец! 🙂
Не харесвам котки и това е!
И то не защото са мили, нежни, гальовни и пухкави, а защото са досадни, самовлюбени и глупави.
Досадни??? Да бе, тичат да те ближат, дъвчат ти ушите, ядат по улиците найлонови торбички и боклуци и т.н. Ти сигурен ли си, че не си си имал работа с някоя по-дребна порода кучета? 😛
„Самовлюбени“ означава, че обичат себе си повече от теб – ами може да не заслужаваш. 😉
А „глупави“ означава просто, че ти не ги разбираш, защото не сте на едно интелектуално ниво – не е задължително тяхното да е по-ниско! 😛
„Досадни“ защото ми натрапват проблемите си, които въобще не ме интересуват. „Самовлюбени“ защото любовта не е „взимане“, а „даване“. „Глупави“ защото не разбират тези елементарни неща. „Не е задължително“, но е факт – няма как да оставя котка да ми се качи на главата.
Продължавам да смятам, че не знаеш какво е котка и сигурно си си имал работа с някое ГМО. 😉
Разбира се, всеки има право да не обича котките (или каквото и да е друго). Но ако някой им приписва собствените си недостатъци (досадни, самовлюбени, глупави), значи наистина има проблеми – не с котките, а със собствените си комплекси.
На такъв човек дори не бих препоръчала да се поучи от котките, защото най-вероятно изобщо не е способен да се учи. 😛
Задръжте препоръките (както и комплимените) си за себе си – имате нужда и от двете. Никога не ми е минавало през ума, че целта на блога да раздаваме квалификации. Иначе речникът ми е доста цветист.
Da, kotki te napadat po ulicite v grub? 😀 Vsi4ko, koeto kaza e po-vqrno za ku4etata, otkolkoto za kotkite, qsno se vijda 4e ne razbira6 ot kotki 😉 ni6to po-razli4no ne se slu4va pri teb.
Пламене, искам да разсея една твоя заблуда, която доскоро беше и моя. 😉 Когато котката се отърква в теб, това не е признак на любов, а на собственическото й чувство – те имали отстрани някакви жлези с неосезаема за хората миризма, с която си ни маркират. 🙂
За другото си прав – котките са върхът, дори и когато са под шкафа! 😛
Не знаех… Но и маркирането им е по-интелигентно от кучешкото! 😀
Страотно…страотно!-както вика Памбос. Пламка, уловил си същността на котешкия живот – аз съм царя (макар и в умален вариант!) и ще живея както си искам! През целия си живот съм гледала котки…Има нещо в тях…различно!!! :)))
Към участниците в културната дискусиа малко по-горе:
Като малък гледах една анимационна поредица – за котаракът Леополд и две мишки (съветския вариант на Том и Джери). Та въпросният котарак винаги казваше:
„Ребята! Давайте жыт дружно!“ 😉
Абе, мен ако ме питаш, и Леополд, и Джери си падат малко мухльовци и не са цветът на котешкото племе! 😉 Но понеже съм на гости в блога ти, ще гледам се държа прилично. 😀
Браво!Скоро не бях попадала на толкова увлекателно и збавно четиво!И аз съм любителка на котките и си имам черен котарак:)!
А островърха шапка? 😉
Присъединявам се към темата за котките, като добавя, че това животно е мистично и неслучайно е обожествявано в древен Египет. Котката има особена сензорика, вклчително и „дарбата“ да отгатва намеренията на стопанина си. Позовавам се на фактология от редица експерименти, които проведох с моя котарак. Вярно е също, че са способни да облекчават болка и обират отрицателна енергия.