Няма думи – няма лъжи?! Глупости! Само така ни се струва…

Дали лъжата е преди думите или обратно е като вечния спор за кокошката и яйцето. Ако сте вегетарианци, обаче – не ви пука нито за пернатите, нито за високохолестеролните им продукти.

Аз не съм вегетарианец. Но и на мен не ми пука…

Но по отношение на думите, съм по-скоро нещо като булимик. (Нали така се казваха тези дето се тъпчат и преяждат – само колкото да повърнат всичко след това?).

По отношение на лъжите съм си средностатистически. Не лъжа повече от другите. Само понякога го правя с повече фантазия. За собствен кеф…

А по отношение на цинизмите също съм горе-долу в златната среда, но реално всичко зависи от кой точно връх на собствените си морални висини ме гледате. Ако сте от непорочните пуритани, чиято реч блести от чистота като чаршаф след пране с Ариел – нормално е моите чаршафи да ви се сторят поизмачкани. И с много жълти петна…

Ако сте в другия край на скалата, като нищо ще ме сметнете за недостатъчно вулгарен. Много под нормата…

(Жалко, че не можете да чуете на глас някои от мислите ми! Но пък и не ви е работа…)

От кумова срама, през повечето време си давам вид, че ми пука за мнението на околните. Но и това не е съвсем така.

Истината е, че дори да бях сам на безлюден остров – сигурно пак щях да се забавлявам. По своему. (Какво точно значи това – също не съм длъжен да ви обяснявам).

Понякога това, че дразня определен тип хора ме кефи. Но и не го правя само заради забавлението. (Винаги можеш да разбереш дали си на прав път само по това кой шумно прочиства гърло за да се изхрачи в лицето ти).

Не съм имунизиран от (почти) никоя човешка глупост, но (Слава Богу!) досега поне съм карал само леки настинки – без усложнения и без дълго залежаване. Даже почти без антибиотици…

Ако някога се изправя пред Най-главният Счетоводител, в Голямата Счетоводна Книга срещу името ми със сигурност ще има доста грехове. Но най-големият от тях – може би – ще бъде, че повечето хора просто не са ми интересни.

Ами не са! Аз ли съм виновен?!

Честичко и от себе си ми доскучава. Даже съм си мислил, че ако нямах блог – може би отдавна да съм се сдобил с бяла риза с мнооооого дълги ръкави…

За щастие – имам блог! За мое щастие…

А щастието на едни е винаги нещастие за други. Иначе щяхме всички да сме само щастливи, а това би било истинска анархия.

Нещо като всеки да има блог. И всеки да пише собствените си глупости…

А тогава кой щеше да чете чуждите?!

httpv://www.youtube.com/watch?v=YQWszrZHBPI