Тъжно, Седларов! Тъжно…

Много е странно, но вчера си мислех точно за това. Колко е готино да си отидеш точно на тази дата – 1-ви април. Как никой няма да повярва на съобщението за твоята смърт – един последен майтап, ако цял живот си бил привърженик на здравословното шегуване…

… а малко по-късно прочетох, че Георги Русев вече не е между нас. Каква ирония!

(И все пак – каква подходяща дата!).

Знам го от дете. Израснал съм с неговите филми и съм се смял на таланта му да ни разсмива с най-сериозната си физиономия…

Преди години започнах да го „засичам“ често на автобусната спирка в квартала. И така научих, че сме и съседи. Съкварталци…

Невероятно скромен човек! Стоеше си всеки път съвсем кротко, с един „бригадирски“ каскет, винаги гладко избръснат, с костюм, но не с риза и вратовръзка, а с някаква блуза под сакото… и неизменната блага усмивка. Сякаш знаеше нещо, което ние – другите – не подозирахме…

Много пъти съм си мислил, че актьори  като Георги Русев не са с нищо по-лоши от актьорите, които гледаме на бляскавите церемонии  – когато получават Оскари. Даже в много отношения са по-добри…

Винаги  съм го чувствал като някакво национално богатство. А когато някой ти отнеме и част от богатството – тогава се чувстваш ограбен.

Тъжно, Седларов! Много тъжно…

Но поне ни беше весело!

httpv://www.youtube.com/watch?v=4MPr00JKs7I

Снимка: 24 часа