Днес попаднах в Нет-а на едни писания, които – без видима причина – така ми разбълбукаха душицата, че изневиделица ме налегнаха едни мечти. По никое време…

Спомени от бъдещето, един вид… А аз като се размечтая – нямам спирачка!

Зарязах и Фейсбук, и всичко. Отпуснах се назад в стола си (той, горкичкият, изстена – щото голямо тегло тегли с мене) и пред очите ми се разля такава приказна картина, че разбълбуканата ми душичка взе направо да ври и кипи. И ми стана едно хубаво….

Видях се как след години съм заменил тясната панелка с къща. Ама не къща с басейн и другите му там гевезлъци – а къща с асмалък! Къща с голямо сърце и много топлина…

(Което въобще не пречи къщата да е една от пасивните къщи на Гери – даже е почти задължително! Пък и тя ми е обещала…)

А под асмалъка – една хубава дървена маса. Здрава маса – да издържа ако тропна с юмрук по нея, в случай, че някой от многобройната ми челяд (дето е все още малобройна) реши, че патриархата не е най-добрата форма на управление…

Освен здрава, масата трябва и да е широка – да има място за всички хора, дето са ми на сърцето. Щото то още отсега е като Икарус… с ремарке.

Къщата задължително ще има и мазе. Изба…

Вътре, на хладно, ще има поне едно буре винце – собствено производство. И няколко дамаджани с домашна ракия – че като ми дойде на гости Бате Емо, да има с какво да се отсрамим…

То само с една гола ракия не върви – ще трябва и салатка! Значи къщата ще има и градинка, където да си отглеждам домати, чушки, корнишони и всякакъв друг зарзават. А като почна лятото да поливам лехите с помпата – внуците ще тичат боси из калта и ще цвърчат от кеф като врабчета. (Поне аз така правех някога – когато баба поливаше пипера на село).

В двора ще има и няколко плодни дръвчета. Едното непременно ще е череша. (Още не мога да прежаля хубавата череша на село, дето после я отсякоха, по причини, които и до ден-днешен ми останаха неясни).

Къщата ще има още и нещо като веранда. А на верандата – люлеещ се стол. Плетен…

Това ми е детска мечта – още от времето когато гледах първия си филм за Шерлок Холмс.

В студените дни люлеещия се стол ще бъде вътре – до камината. Щото къща без огнище, не върви… (А пък вишновка се пие най-сладко близо до огъня).

В двора може да имам и куче. Голямо куче. Малките породи са ми някак си… портативни…

Кучето може да го кръстя Гугльо. Щото като ме погледне с големите си кафяви очи – по погледа му ще разбирам, че знае всичко. Като Google…

Разбира се ще имам и котка. Няколко котки даже… (Да си призная, аз тази къща ще я построя най-вече заради котките – щото от котките човек може много да научи… а и самият аз може би някога съм бил котарак… и то пухкав).

Какво остана още… а, да – кухнята! Там ще е като в лаборатория на древен алхимик – по стените ще висят нанизи червени чушки, воден лук, чесън, чубрица и всякакви други подправки. И само от миризмата човек може да се олигави повече от кучето на Павлов… А като застана аз с престилка на средата на кухнята – и ще се развъртя като Жан-Мишел Жар пред електронните си клавиатури.

Ще има също огромна стая („всекидневна“ и „хол“ не са думи за къща, а за резиденция), в която пак ще има голяма маса. А на стената – една огромна картина от Верджи. От тия нейните, дето като че ли в картината гори огън…

Може и пушка да има на стената… ама се съмнявам. Рибарлъкът доста ме теглеше по едно време, ама авджийството така и не ми дойде присърце. Не обичам да трепя беззащитни животинки и не я разбирам тази страст и това си е…

Сигурно в двора ще щъкат и кокошки. На свобода – за да са щастливи и да ям после яйца от щастливи кокошки. (Като дете баба ми правеше „яйца на хартишка“ – печеше ги направо върху печката, а от вестник правеше нещо като тавичка, в която счупваше по 2 или 3 яйца… пръстите да си оближеш!).

Още много неща ми се ще да има. Добри комшии, примерно – да идват на гости на по ракийка, а и да има с кого да си хортуваме на пейката край пътя. (Аз тогава сигурно вече ще съм дядо, а на дядовците това им е работата – да бистрят политиката… а по-модерните – и Шампионска лига).

А най ми е важно в къщата да има и една хубава баба. Щото – даже и да си вече дядо – без жена и най-хубавата къща е като огнище без огън.

Размечтах се…

httpv://www.youtube.com/watch?v=It1fQr3kyvg

СНИМКА: Internet