Някои от редовните ми читатели може да се стреснат леко от заглавието (повечето ми заглавия стряскат повечето ми нередовни читатели), но бързам да ги успокоя – не съм станал религиозен!

Нямам и намерение да ставам. Поне докато две от трите най-разпространение религии проповядват едно, а вършат друго. (По същата причина не станах и комунист… но пък Слава Богу, че комунизмът не се задържа цели 20 века!).

Само че, днес няма да си говорим точно за религия. А за нещо по-важно, по-значимо и много по-божествено.

За творчеството…

Казват, че творчеството е онова, което ни приближава най-близко до Бога. Логично е. Човек го тегли към творенето, защото именно чрез творческия процес – съзнателно или несъзнателно – копираме най-пряката функция на Твореца.

Създавайки, имитираме Създателя. Някои по-лошо, други – много по-добре.

Разправят също („Когато си в лодката“), че навремето Микеланджело бил толкова възхитен от собствената си статуя на Мойсей, че направо му се струвало, че всеки момент мраморният Мойсей ще му проговори. И прочутия скулптор в екстаза си тупнал изваяния гигант по коляното и възторжено извикал: „Говори, Мойсей!“. (В днешно време, за такива нерационални действия биха те вкарали на Четвърти километър… но само теоретично – на практика лудите не са там, където им е мястото… но пък това е вече съвсем различна тема).

Най-разпространената чуждица за звучното славянско „творчество“ е „креативност“.

Произлиза от латинското creo? – чиито значения са доста любопитни:

1. създавам, правя, произвеждам;
2. пораждам, давам живот на;
3. приготвям, причинявам;
4. избирам.

Най-любопитно, разбира се, е четвъртото значение на глагола – „избирам“.

Философски погледнато, творчеството наистина е преди всичко въпрос на избор. Дотолкова, доколкото почти всеки от нас притежава някакъв потенциал, заложби, дарба, талант…

Но не всеки има смелостта да направи този избор – да осъществи таланта си. Да реализира дарбите си. Да твори…

Обратното е (поне на пръв поглед) много по-лесно. А и по-безопасно…

Да си сив и да се сливаш с тълпата. Да си траеш. Да си като повечето… като тълпата…

Средностатистическите хора никога не могат да бъдат творци. (Което съвсем не означава, че творците не могат да бъдат средностатистически).

Творците стоят по-нависоко от другите – но и затова са на прицел. Творчеството им може да бъде (и почти винаги е) критикувано, осмивано, подигравано… и дори по-лошо. Не са чак толкова далеч времената, в които за определено творчество определени творци са били изгаряни на кладата. Или пращани в Сибир.

И двете крайности – голямата жега и големия студ – са били наказание за това, че си тръгнал (или стигнал) прекалено близко до Бога. Това винаги е било опасно. До ден-днешен…

Въпреки всичко, има и немалко потенциални творци, които пропиляват с лека ръка потенциала си – но не от страх, а по по-прозаични причини. Обикновено – от мързел. (Макар че – поне според една моя теория – Мързелът всъщност си е добре прикрит Страх).

В крайна сметка, пак опираме до четвъртото значение. Изборът.

Този избор не е никак лесен. Но е задължителен.

Ако има смисъл въобще да ви давам някакъв съвет, то препоръката ми е само една:

Изберете себе си!

P.S. Колкото до традиционния ми музикален поздрав (за някои – по-здрав), първоначално бях решил да ви одраскам с едни деветинчови ноктенца… но после избрах нещо още по-креативно:

httpv://www.youtube.com/watch?v=CMNDdnYOjWw