IncomeEDU Live Webinar

Приближаване до Бога

 ТВОРЧЕСТВОТО Е НАЙ-ВИСШАТА НИ ДАРБА… ИЛИ ПРОКЛЯТИЕ

Някои от редовните ми читатели може да се стреснат леко от заглавието (повечето ми заглавия стряскат повечето ми нередовни читатели), но бързам да ги успокоя – не съм станал религиозен!

Нямам и намерение да ставам. Поне докато две от трите най-разпространение религии проповядват едно, а вършат друго. (По същата причина не станах и комунист… но пък Слава Богу, че комунизмът не се задържа цели 20 века!).

Само че, днес няма да си говорим точно за религия. А за нещо по-важно, по-значимо и много по-божествено.

За творчеството…

Казват, че творчеството е онова, което ни приближава най-близко до Бога. Логично е. Човек го тегли към творенето, защото именно чрез творческия процес – съзнателно или несъзнателно – копираме най-пряката функция на Твореца.

Създавайки, имитираме Създателя. Някои по-лошо, други – много по-добре.

Разправят също („Когато си в лодката“), че навремето Микеланджело бил толкова възхитен от собствената си статуя на Мойсей, че направо му се струвало, че всеки момент мраморният Мойсей ще му проговори. И прочутия скулптор в екстаза си тупнал изваяния гигант по коляното и възторжено извикал: „Говори, Мойсей!“. (В днешно време, за такива нерационални действия биха те вкарали на Четвърти километър… но само теоретично – на практика лудите не са там, където им е мястото… но пък това е вече съвсем различна тема).

Най-разпространената чуждица за звучното славянско „творчество“ е „креативност“.

Произлиза от латинското creo? – чиито значения са доста любопитни:

  1. създавам, правя, произвеждам;
  2. пораждам, давам живот на;
  3. приготвям, причинявам;
  4. избирам.

Най-любопитно, разбира се, е четвъртото значение на глагола – „избирам“.

Философски погледнато, творчеството наистина е преди всичко въпрос на избор. Дотолкова, доколкото почти всеки от нас притежава някакъв потенциал, заложби, дарба, талант…

Но не всеки има смелостта да направи този избор – да осъществи таланта си. Да реализира дарбите си. Да твори…

Обратното е (поне на пръв поглед) много по-лесно. А и по-безопасно…

Да си сив и да се сливаш с тълпата. Да си траеш. Да си като повечето… като тълпата…

Средностатистическите хора никога не могат да бъдат творци. (Което съвсем не означава, че творците не могат да бъдат средностатистически).

Творците стоят по-нависоко от другите – но и затова са на прицел. Творчеството им може да бъде (и почти винаги е) критикувано, осмивано, подигравано… и дори по-лошо. Не са чак толкова далеч времената, в които за определено творчество определени творци са били изгаряни на кладата. Или пращани в Сибир.

И двете крайности – голямата жега и големия студ – са били наказание за това, че си тръгнал (или стигнал) прекалено близко до Бога. Това винаги е било опасно. До ден-днешен…

Въпреки всичко, има и немалко потенциални творци, които пропиляват с лека ръка потенциала си – но не от страх, а по по-прозаични причини. Обикновено – от мързел. (Макар че – поне според една моя теория – Мързелът всъщност си е добре прикрит Страх).

В крайна сметка, пак опираме до четвъртото значение. Изборът.

Този избор не е никак лесен. Но е задължителен.

Ако има смисъл въобще да ви давам някакъв съвет, то препоръката ми е само една:

Изберете себе си!

P.S. Колкото до традиционния ми музикален поздрав (за някои – по-здрав), първоначално бях решил да ви одраскам с едни деветинчови ноктенца… но после избрах нещо още по-креативно:

httpv://www.youtube.com/watch?v=CMNDdnYOjWw

 

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

1 коментар за “Приближаване до Бога”

  1. spell i'm under каза:

    нещата не са се променили нито от средновековието, нито от тоталитарният режим по отношение на омразата (прерастнала в Безразличие) към Истинските неща(стойности).. така мисля аз, докато слушам гениален прогресив рок, опитвайки се да заглуша втръсналият ми до неописуемост гъгнещ носов тембър на риана, идващ от някои особено слънчасали съседи ..докога скучното, празното (не в будисткия, а в делничния смисъл) ще бъде издигано в идолопоклонничество пред ЛИПСАТА на смисъл, стойност, вдъхновение и живот..вероятно идентификациите с измислените (конвейрно произведени) масмедийни герои и звезди, които не блестят с нищо е много по-лесно, отколкото болезненото взиране в тъмните бездни на същността и дълбочините и..както пише Ричард Бах да пожертваш скуката не е лесно..макар, че обезличава и създава зомбита скуката не изисква нищо, освен преклонение..

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes