Някой беше казал, че смъртта е края на един живот, но не и на една връзка…
Така се случи, че и с двете ми баби загубих връзка много преди да ги загубя в буквалния смисъл.
Вината вече е без значение. А и никога не съм преставал да чувствам тяхната любов.
Днес попаднах в Нет-а на едни писания, които – без видима причина – така ми разбълбукаха душицата, че изневиделица ме налегнаха едни мечти. По никое време… Спомени от бъдещето, един вид… А аз като се размечтая – нямам спирачка! Зарязах и Фейсбук, и всичко. Отпуснах се назад в стола си (той, горкичкият, изстена – щото […]
Не знам дали е истина, но дори и да не е станало точно така – тази история ще ви остави без дъх. От смях… При мене – когато я чух за първи път – даже не беше смях, а нещо като цвилене… а накрая даже се молех да престана да си го представям, за да […]