IncomeEDU Live Webinar

Най-добрият човек, когото НЕ познавам

 ОТ СЪВЕТСКИТЕ ДРУГАРЧЕТА ДО ЛИЦЕКНИЖНИТЕ ПРИЯТЕЛИ

Надявам се Емо Марков – човекът на снимката – да не се стресне прекалено много когато си види ухилената физиономия. Точно под това заглавие…

Надявам се и да ми прости, че не поисках предварително разрешението му – за публикуване на снимката.

Защото точно от тази снимка се роди идеята за днешната ми шътокуа. (При мене нещата стават импулсивно – нещо като обратното на спонтанния аборт, щото все пак става дума за раждане…).

Много ми хареса снимката на Емо. Доскоро не знаех как изглежда, но си го представях точно такъв. Достатъчно мъдър, за да му отиват побелелите коси, но и достатъчно готин – за да е запазил детската си усмивка. Емо е уникален тип. И ми е един от любимите приятели… които всъщност никога не съм срещал.

Ако сте от моето поколение (и нагоре), няма начин навремето да не сте си писали с непознато съветско другарче. Моето се казваше Марина – от град Шостка (намира се в днешна Украйна и по онова време градът беше известен с фабриката, в която се произвеждаха фотофилми… но ако сте от поколението на дигиталните фотоапарати – едва ли знаете за какво иде реч).

Писмата на Марина винаги имаха един особен аромат на нежен дамски парфюм (макар и съветски). И на шоколад – щото тогава „на мода“ беше съветските другарчета да ни пращат опаковките на техните бонбони (конфеты). Осъзнавам, че сега това звучи някак си идиотски – или поне странно – но някога си беше напълно в реда на нещата…

После – когато изгря демокрацията – започнах да си пиша с едно непознато другарче от Западна Европа. Мисля, че беше от Австрия, но не с това съм я запомнил.

Нейното първо писмо също беше написано с много красив женски почерк, ухаеше още по-хубаво (още тогава започнах да осъзнавам предимството на западната козметика пред съветската), но това, с което ме впечатли беше началото на писмото. То започваше така:

„Казвам се Анабел и съм родена през една далечна януарска утрин.“

Почувствах се като герой от роман на Шарлот Бронте (не, че ги бях чел – но си бях изградил някаква своя представа за героите на тези романи). И е факт, че до ден-днешен (20 години по-късно) си спомням думите на непознатата Анабел…

От нея ми остана и една луксозна Библия на английски език. Изпрати ми я като подарък – наистина много луксозно издание на Светата книга, с кожена подвързия, златни букви и много фина хартия…

Но впоследствие се оказа, че това е била и целта на запознанството ни – да се посее Божието слово в душите на нещастните туземци. И аз избрах да си остана непросветен дивак…

После дойде Интернет. И май от тогава не съм написал (или получил) и едно „истинско“ писмо – написано на ръка. И на хартия…

Но не съм от хората, които ронят горчиви сълзи за доброто старо време. И новото време си има своите достойнства. Намерих си нови другарчета – отблизо и далече. Само дето писмата им вече имаха миризма само на пластмаса и нагорещени светодиоди…

За последните десетина години съм „срещнал“ – във виртуалното пространство – поне десетина човека, които без притеснение мога да нарека свои приятели. Макар никога да не съм ги срещал наживо…

Гери (Гергана Барабонкова) от Save-darina.org – почувствах я като роднина почти веднага след като стана член на екипа на сайта. Макар и чак в Бостън, Гери правеше чудеса за децата от сайта и направо ме досрамяваше, че едва й насмогвахме на ентусиазма…

И ето – вече три-четири години сме по-близки, отколокото с много от хората, които(уж) познаваме от детинство. А се видяхме „наживо“ едва това лято…

Инна и Краси от Moreto.net – те пък направиха (абсолютно безвъзмездно и за рекорден срок) знаменитите банери на „Спаси, дари на…“ (няма начин да не сте ги видели поне Н-пъти някъде в Интернет). И тях ги чувствам като роднини (може би щото съм злоупотребявал неведнъж с добротата им – също като с част от роднините ми). Но въпреки, че Варна не е чак толкова далече от София – някак си все се разминаваме и не успяваме да се видим наживо. Но това не е голям проблем… (Освен, че вече съм им „задлъжнял“ с толкова бири, че ако ги изпием наведнъж – ще стане страшно!).

И като заговорихме за бирения ми дълг, сериозна част от него е към лицето от снимката малко по-горе. (Да не говорим, че лихвите са убийствени и май ще трябва да осигурявам и мезето).

Ако не знаете, Емил Марков го заобичах 17 години преди да го познавам. Това и той не го знае, но от толкова време живея в най-хубавия квартал на София. Който носеше същото това име…

А „истинския“ Емо Марков „познавам“ едва от около година. Кавичките са, щото и с него още не сме си стиснали ръцете в реалния свят. Но за сметка на това, във виртуалния това не ни пречи на мъжката дружба (в най-хетеросексуалния смисъл).

И с Емо злоупотребявам редовно и системно (леле, излязох голям използвач май – но в своя защита мога да кажа, че и аз на никого нищо не съм отказвал). Ако ви харесва логото на Blogatstvo.com – познайте от три пъти кой го е правил?!

А ако сте пропуснали явлението БЛОГОПЕДИЯ – да знаете, че Емил Марков е не само един от съавторите на безплатната книга от блогъри за блогъри. Но е и магьосникът, който замахна с вълшебната си пръчица и превърна разпръснатите ни писания в дизайнерски шедьовър – убедете се сами!

Започнах с Емо и накрая пак стигнах до него. Но „непознатите“ ми приятели не свършват дотук…

На някои даже не им знам и истинските имена – а само никовете, от форумите, в които някога съм се подвизавал. Но това не пречи да сме си докоснали душите – в един или друг момент. И да сме подушили, че сме от една порода…

Вчера, един реален мой приятел каза нещо много мъдро. Че Facebook е омърсил понятието „приятел“. Защото човек не може да има 2874 приятели (толкова са моите към момента) – това били само „контакти“.

Моят приятел, разбира се, беше прав. Донякъде.

Но за мен приятелите не се делят на „виртуални“ и „реални“. А на такива, с които имате общи идеи – или такива, с които имате само общи географски локации…

За първите имам един специален музикален поздрав (нищо, че тази песен я пускам тук май поне за трети път):

httpv://www.youtube.com/watch?v=s8PEEvODG7c

P.S. А ти – имаш ли такива приятели, които никога не си срещал?

СНИМКА: от албума PANTA RHEI на Emil Markov

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

20 коментара за “Най-добрият човек, когото НЕ познавам”

  1. Емил каза:

    Пламене, много благодаря за добрата дума. И естествено, че ще си стиснем ръцете. Точно над рамото ми се вижда името на Антон. Антон Радевски. Един много добър приятел и нещо като Йода за Люк Скайуокър в живота ми. Той има един запуснат профил с типичната сива главичка по подразбиране във Facebook и не сме се виждали с него повече от 5 години. Нямам повече какво да кажа.

  2. Маргарита Колева каза:

    И аз попаднах на такива приятели, тук във Фейсбук – научавам много нови и интересни неща. Благодаря им от сърце!!! И ти си един от тях – обичам да чета творенията ти, въпреки че не пиша коментари,много често сме на едно мнение 😀

  3. Поли Козарова каза:

    Присъединявам се и аз към добрите думи за Емо. Пламене, чудесна идея, добрите хора за съжаление се срещат толкова рядко. И по правило – все повече, извън България. Жалко. Благодаря и аз на Емо, че го имаше в Блогопедия!

  4. Емо е невероятен човек! И виртуално и на живо! Много го обичам!

  5. Ваня каза:

    Най-добрият ми и скъп приятел го имам благодарение на въпросните „контакти“, вече повече от една година 🙂 Благодаря на Бог, че ми го прати и че имам всички приятели, били те виртуални или не, без значение бройката, качеството е важно, а то е сойностно 🙂
    колкото повече – толкова повече 🙂

  6. Гергана каза:

    Плам, много ти благодаря за хубавите думи! По същият начин те чувствам и аз и колкото и да е странно имам чувството, че винаги сме се познавали. Както казват хората, няма случайни неща. Сайтът save-darina.org ме събра с невероятни и специални хора и ти си един от тях. Срещата ни през лятото с теб, Глори и Адин ме зареди с толкова позитивизъм и ме накара да разбера колко много ми липсват приятели като вас тук..:)

  7. Емил каза:

    Благодаря на всички за споменаването. До скоро.

  8. Maria каза:

    Plamen, ne me poznava6, no ti blagodaria za tazi izkliu4itelno emocionalna i iskreno zvu4a6ta publikacia. Vsi4ko, koeto pi6e6 za Emil e savar6eno viarno i ti go kazvam ot parva raka. Az pove4e ot sedem godini preotkrivam ejednevno negovata vrodena duhovna y du6evna 4istoplatnost. Tova e nai-prekrasnia 4ovek, koito sam sre6tala (a az v moiata profesia gi sre6tam mnogo i vsiakakvi).

  9. Hrisi каза:

    Благодаря за написаното!
    Почувствах се така, сякаш съм го писала аз. А спомени (доста живи) за онова отминало време с другарчетата имам и при тово съвсем , ама съвсем аналогични…Чудесно преживяване!

  10. ДА и често се появяват в най-точното време и се оказват по-полезни от ония, дето всеки ден срещам на живо! За този феномен може мноого да се пише и говори 🙂

  11. Павел Ганчев каза:

    Изпратих заявка за приятелство преди да прочета тази страница, но вече съм убеден в съобщението си.За сведение аз приличам на Дърт
    Вейдър, защото съм (само) на 60 или по – точно на Ленин
    за съжаление, но когато ппитах един приятел защо ме нарича така, той отговори:- Ти огледало нямаш ли? Любима кръчма ми е „Сам дойдох“.
    Намира се на „Самуил“, (между „Стамблийски“ и „Позитано“) Бих се радвал да се видим там на по бира.

  12. Зоркана каза:

    не знаех, че си такъв чуждопоклонник. това ли ти бяха писмата? нека тогава марина и анабел ти четат блога!

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes