Сеир, сеир, юнак балкански! 8


Тази нощ сънувах ужасяващ кошмар! Бях емигрирал – но така и не разбрах в коя точно държава. Швейцария ли беше, някаква скандинавска държава ли беше… не мога да кажа със сигурност. Обаче положението беше страшно! Направо настръхвам като си припомня..

Улиците чисти, изнервящо чисти…

Шофьорите  – възпитани. Сърби те – ама няма кой да напсуваш! Никой не те засича, никой не натиска клаксона, сякаш от това зависи живота му, даже и неправилно пресичащи пешеходци нямаше… направо да заспиш от скука на волана!

Още по-опасно е на магистралата. Там и да заспиш – няма една дупка, като при нас! Та да друсне колата и да се поразсъниш… а бе, страшна работа ви казвам!

Но най-изнервящото беше, че където и да отидеш – всички ти се усмихват, все едно си шеф на голяма компания, а те са на интервю за работа при теб. Даже още по-лошо – щото като че ли усмивките им даже не бяха подлизурски, а истински. (То, аз откъде да знам, като по нашите географски ширини натурални усмивки си позволяват само лудите…).

За мое щастие – будилникът ме извади от този неповторим кошмар навреме. Щото тъкмо бях на ръба на нервен срив – беше ме спрял някакъв местен катаджия, ама не да ми вземе некой лев, а да ме предупреди вежливо, че малко по-нататък по пътя била станала лека катастрофа, да съм бил карал внимателно…

Разтърках очи, станах от кревата и погледнах през прозореца. Отсреща, на кръстовището, две коли се бяха чукнали леко и шофьорите се бяха хванали за гушите. „У дома съм!“ – отдъхнах си с облекчение.

Дочух и познатите домашни шумове. Съседите отдясно бяха започнали обичайната си сутрешна разправия на висок глас. С обичайните цветисти изрази, от които детето ни отдавна придоби първоначални познания по мъжка и женска анатомия…

Влязох в банята и веднага подуших, че комшията отдолу още пуши евтини цигари. И май е ял нещо пържено и лютиво снощи…

Очите ми се насълзиха. Не само от изпаренията от изпражненията на оня отдолу. И от умиление. От патриотизъм…

Всичко е било само един лош сън! Вкъщи съм си! В България!

Тук поне никога не можеш да умреш от скука…

httpv://www.youtube.com/watch?v=ff9BXmUM-Jg

Facebooktwitterpinterestlinkedinmail

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

8 мисли относно “Сеир, сеир, юнак балкански!