IncomeEDU Live Webinar

Не-зависимост

 КОНТРАПУНКТ НА ПИСКЛИВИЯ ХОР ОТ КУХИ ПАТРИОТИ

Първо, да си кажа, че съм патриот. Въпреки, че след тази ми публикация някои може да приемат нещата прекалено сериозно. Или прекалено повърхностно…

Моят патриотизъм обаче е един особен вид. Не е от масовият тип „Булгар, Булгар!“. Въпреки, че и моят гръден кош е доста обрасъл и обичам да се плацикам в басейните – ама без да се бухвам с апотеоз и да създавам дискомфорт на останалите…

Не е и от типа „Хайл, Сидеров!“. Ходил съм – няколко лета – с бръсната глава, но по съвсем човешки причини. А в идеологията на другите „бръснати глави“ няма нищо човешко. Освен най-древното, разбира се – човешката глупост.

Патриотизмът ми, по-скоро може да бъде обяснен с една реплика на един човек, който, за съжаление, вече не е между нас. Но винаги ще го считам за един от най-големите български писатели и хуманисти (каквото и да означава последното). Любен Дилов – баща.

В едно свое интервю Бай Любен каза следното (цитирам по памет): „Аз се гордея, че съм българин. Щото и да не се гордеех – пак щях да съм си българин. Така че, по-добре да си се гордея…“.

Та и аз така. Гордея се, че съм българин! Особено когато поотупаме швабите на футбол. Което се случва по цели 2-3 пъти на век…

Гордея се и от някои от другите спортни успехи. Което си е някакъв вид извращение – щото нямам никаква вина или заслуга… освен може би, че съм драл гърло пред екрана или на стадиона. Пак е нещо…

Ама освен да се гордея, понякога и се замислям. (Сега разбрахте ли, що не ставам за неонацист?!). И като се замислям, се случва и да почна да си задавам странни въпроси. Или да си правя странни заключения. Но винаги на базата на доказани исторически факти. Като например:

  • На немчорлята още им държи влага от щуротиите и лошия PR на Третия Райх, ама при нас и Първото, и Второто, че и Третото българско царство са учебник по това какво се случва когато пренебрегваш принципите на добрия мениджмънт и го удариш на шуробаджанащина и обикновен егоизъм. Ама като гледам – и в Четвъртото царство не сме си научили урока…
  • За това, че 500 години сме търпели присъствие в задния си двор на хора, дето никак не е добре да са ти отзад… няма да кажа нищо. Само ще наведа засрамено очи… После едни братушки взеха, че ни удариха едно рамо – но впоследствие и те така ни застанаха отзад, че още не можем да си седнем на това, дето ни служи за сядане. Поне не и без болезнени спомени… Накратко – не случихме на присъствия, последните 13 века. Ама хич!
  • След Освобождението, българският творчески гений се проявява с пълна сила. Конституцията си я взимаме назаем от Белгия. Да не се потим да си измисляме наша, дет’ се вика. После взимаме една немска кабаретна песньовка със симптоматичното заглавие „Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren“ („Когато войниците маршируват през града“) и правим от нея първия си национален химн – „Шуми Марица“. (Оригиналният швабски шансон ще чуете в края на този текст – ако издържите дотогава). Много символика има в този акт. Щото на немците само това им дай – да маршируват войниците им през разни градове. Предимно френски. А пък на нас исторически най ни се отдава точно да вдигаме шум и тупурдия. И почти нищо повече…
  • Двама американци – братя и майстори на велосипеди – измислят самолета. Една машина, с помощта на която човешкият дух – барабар с тялото, в което се помещава – може да се рее в небесата. На българският гений се приписва заслугата тази същата машина да не служи само за забавления, а от нея да се мятат бомби. Които да убиват мечтите на други хора. И самите хора, разбира се… (За да бъда справедлив – някои историци отричат българската следа в това пъклено дело… но коя от двете теории е правилната, не се наемам да твърдя със сигурност);
  • В продължение на тенденцията COPY/PASTE – царят също си го взимаме от чужбина. И докато му тече изпитателния срок даже му викаме княз. Да си знае, че още е стажант… После си внасяме още няколко пъти техни величества отвъд Калотина. На последния гаранционният срок му изтрая само 800 дни… Експортът ни , обаче, е съсредоточен предимно в представителки на нежния пол. И не за да царуват, а точно обратното – да бъдат бели робини по гръцките кафани, турските бардаци или Булонския лес. Можем да изнесем и бая народ накъмто Шеруудската гора, ама тая пазарна ниша още не експлоатирана както трябва. Щото у нас има много Робинхудовци – взимат от богатите и дават на бедните… си роднини. Отскоро си имам и Нотингамски шерифи  – даже май са ни в повече. Единствено си нямаме Ричард Лъвското Сърце. Ни лъвове, ни сърца ни останаха! Само лъвове без опашки

Ох, стига толкова! Че не върви баш (т.е. „тъкмо“) навръх националния ни празник да ви гъделичкам по националното самочувствие – с електрошокова палка. Още ми вярвате, че съм патриот, нали?! 😉

Както беше казал оня наш сънародник: „Обичам си Родината! Ама не случих на Държава…“.

Но поне сме не-зависими. Иначе – със сигурност – щеше да е по-лошо.

Видяхте ли, че все пак го докарах до оптимистичен финал!

Маестро – музика!

Bitte!

httpv://www.youtube.com/watch?v=wPLmJUiG1e0

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

1 коментар за “Не-зависимост”

  1. MadWizard каза:

    Под не-зависими, имаш предвид че нищо не зависи от нас ли?

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes