Мечти по никое време

Днес попаднах в Нет-а на едни писания, които – без видима причина – така ми разбълбукаха душицата, че изневиделица ме налегнаха едни мечти. По никое време… Спомени от бъдещето, един вид… А аз като се размечтая – нямам спирачка! Зарязах и Фейсбук, и всичко. Отпуснах се назад в стола си (той, горкичкият, изстена – щото […]