Всички сме професоналисти!
Въпреки, че доста често ни се струва, че сме заобиколени от пълни аматьори, истината е малко по-различна: всички сме професионалисти! Само че в различни неща. От там и идват всички недоразумения и объркването…
Най-общо казано, да си професионалист в нещо е достатъчно да инвестираш в това нещо време и желание. Колкото повече време и желание – толкова по-голям професионалист ставаш!
И тук стигаме до основния въпрос: в какво инвестираме най-много време и желание?
(Забележка: нежеланието за нещо също си е вид желание. За противоположното му нещо…)
С помощта на тази проста формула (Желание+ Време=Професионализъм), можем много лесно да разгадаем същинската разлика между един и друг вид професионализъм.
Да – има много добри професионалисти в повечето бизнес сфери (любимото ми застраховане, например), в изкуството и всяка друга житейска ниша.
Но същевременно, броят на един друг тип професионалисти е многократно по-голям:
- Професионалистите в гледането на телевизия от дивана в хола;
- Професионалистите в клюките и злословенето по чужд адрес;
- Професионалистите в мрънкането и оплакването;
- Професионалистите в намирането на оправдания за собствените си нещастия;
- Професионалистите в непланирането и липсата на цели;
- Професионалистите в започването на нови неща и зарязване на недовършените стари;
- Професионалистите в красиви обещания (които си остават само на думи)…
… мога да продължа още дълго, но смятам, че схванахте картинката.
Искрено се надявам, че сега всеки от вас ще си даде ясна сметка защо в някои неща много го бива (истински професионалист!), а в други – не чак толкова.
Може би дори ще се намерят и такива, които ще преразгледат приоритетите на желанията си. И на това в какво инвестират прекалено много излишно време…
А времето – все пак – не е безграничен ресурс.
И не можем да сме професионалисти във всичко.
От нас зависи обаче да изберем в какво точно. И това е добрата новина…
httpv://www.youtube.com/watch?v=9DSzGQVTTRs
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Е стига бе, Професионалист по всичко е най- разпространената категория. Не я зачерквай с лека ръка! Много са ми любими – по всеки един въпрос може да изкаже особено компетентно, базирайки се на огромния си нулев опит в съответната сфера:) Обикновено познанията са натрупани по време на случайни застоявания на някой канал, докато си играят с дистанционото или по някакъв друг професионален начин, който вече си описал по- горе:)
Точно така си е!А пък национален спорт си е направо намирането на оправдания за собственото нещастие.
Поздрави и честита пролет!
Хм, не бих казала, че съм професионалист по всичко. Отговорите преди моя очертават една много егоистична картинка. Съжалявам, че казвам това, което мисля. Всеки отговаря според капацитета си. Безмислено е да критикуваш някой, ако не погледнеш вътре в себе си и не оцениш собствената си некомпетентност спрямо някой който не познаваш. Естествено, всеки може да си мисли каквото си иска. Въпрос на гледна точка и понякога непремерен мотив в основата на който има чиста спекулация. Умът е нещо, което всеки притежава, но не е дадено на всеки да го използва максимално. На мен лично не са ми любими хора, които имат самочувствие без покритие, но умеят всячески да дисквалифицират, критикуват и безкомпромисно опровергават нечия истина, защото се чувстват неоценени. Има много примери от историята, когато завистта е чувството, което би причинило зло на някой, който изобщо не отвръща със зло. „Нека станем по-добри!“ Как? Това просто е НЕвъзможно при наличието на прекомерна безчовечност, защото …. Всъщност нека се веселим. Това е основното. Безчинствата към хората така или иначе едва ли някога ще спрат независимо от какво естество биха били те.
И за да можеш да смениш посоката на професионализма ( нещо съвсем нормално), също е нужен професионализъм.
професионалисти сме, но въпреки това се срещат хора, които не си разбират много от работата и оттам могат да провалят групови работни проекти!
Време + Желание = Професионализъм?
Така е, но ако имаш много желание и никакво време? Пак не става. Според мен формулата е
време * желание = професионализъм
така ако едното липсва, независимо колко е другото, резултата е все 0 😉
Приемам поправката. 🙂