Случката е съвсем прясна. Отпреди 2-3 месеца най-много… (Не, че това е от значение).

На „стари години“ реших да тръгна на фитнес. Нали казват, че мъжете – на определена възраст – по(д)лудявали. Още повече…

Когато прекрачих прага на залата, знаех, че няма да ми е леко – не бях спортувал от седмици. 784 седмици, по-точно… или около 15 години. (Това си го откраднах от един филм на Уди Алън, признавам си!).

Очакванията ми се оправдаха. Меко казано. Само след 15-на минути вече имах чувството, че това не е за мене… и че ако продължавам така още 5 минути – може да са ми последните.

Въпреки стоицизма и нежния подход на треньорката (която се оказа истинско бижу и дар от боговете), бях на път да развея бялото знаме. Чувствах се стар, грохнал и в чужди води…

И тогава се случи.

Трябваше да правя някакво упражнение. Вече даже не помня какво точно.

Помня само, че бях застанал прав срещу една от стените в залата, която всъщност е стъклена преграда. И докато се потях и пуфтях, мъчейки се да следвам инструкциите на търпеливата ми учителка… видях отражението си – в стъклото пред мен.

Не беше ясен образ. По-скоро някаква мъглива сянка…

Но и не бях точно аз. Поне не това, което физически бях тогава.

Беше нещо като проекция – на бъдещето.

А също и като призрак…

Видях себе си. Видях истинското си аз. Видях един силен и свободен мъж. Воин. Лидер. „Машина“…

Видях и още нещо – колко ненужно време съм пропилял да крия този прекрасен мъж от света.

И разбрах, че няма смисъл да го правя повече.

Че си заслужава потенето и пуфтенето – докато сваля от себе си всички ненужни маски (и мазнини), които крият това прекрасно тяло. И душа…

Тогава си обещах да не се предавам.

Мълчаливо. Но и мъжки.

Стиснах зъби и продължих. И следващият път, и по-следващият, и по-по-следващият…

Още не съм се отказал.

И още виждам това отражение. Вътре в себе си.

(Може би ми се привижда, но и тялото ми започна малко да прилича на онзи строен и силен мъж… и съм сигурен, че приликата ще става все по-голяма).

Има още много път пред мен. Но не това е най-важното.

От значение е единствено, че светът заслужава да ме види.

В пълния ми блясък.

httpv://www.youtube.com/watch?v=pEQAie8ABLE