Казвал ли съм ти скоро…

Казвал ли съм ти скоро, че се обичам?

Не бързай да ме обвиняваш в егоизъм, нарцисизъм или някакъв друг -изъм. Ще обясня. Или поне ще се опитам.

Да обичаш себе си е само първата крачка. Към това да обичам теб. Живота. Другите. Целия свят.

Да обичам себе си е само първата крачка. И ако не я направя – ще си остана на същото място. Завинаги.

Да обичам себе си е моята противоотрова. Срещу нелюбовта на другите… но и моята. Собствена. Нелюбов.

(понякога)

А когато обичам себе си – само тогава чашката ми е пълна. И прелива. За да има и за другите.

(вместо да прося от тяхната любов)

Мислиш си, че това са само глупави клишета? Остави мисленето за тези, които не могат друго. А ти чувствай!

(мислите често ни подвеждат… но чувствата – почти никога)

Подозираш, че душата ми отново е наранена? Може би… И какво толкова? Ще ми мине.

(а ненаранените души са стерилни… стерилни като душа на киборг – човешките имат много белези… по това ще ги познаеш)

А казвал ли съм ти скоро, че те обичам?

Ако не е достатъчно – мога и да ти го изпея: