Името ми е Крис.

На три съм.

Очите ми са подути,

едвам виждам.

Сигурно съм много глупав.

Сигурно съм много лош.

Какво друго би вбесило

моят татко толкова много?!

Ще ми се да бях по-добър.

Ще ми се да не бях толкова грозен.

Тогава може би мама

щеше да поиска да ме гушне.

Нямам право на пакости.

Няма право дори да си отворя устата.

Иначе ме заключват

за целия ден.

Когато се събудя съм напълно сам,

къщата е тъмна,

нашите ги няма.

Когато мама се прибере вкъщи

аз се опитвам да съм добричък,

така че да ме накажат

само веднъж за вечерта.

Току-що чух шум от кола.

Тате се прибра

от бара на Чарли.

Чувам го да ругае.

Споменава името ми.

Притискам се плътно

до стената.

Опитвам се да се скрия

от злите му очи.

Толкова ме е страх,

че започвам да плача.

Той ме заварва да хлипам.

Нарича ме с грозни думи.

Казва, че е моя вината

за проблемите му на работа.

Шамаросва ме и ме удря.

И продължава да ми крещи.

Най-после успявам да се отскубна

и да побегна към вратата.

Той вече я е заключил.

Започвам да пищя.

Той ме хваща и ме захвърля

право срещу стената.

Строполявам се на пода

с почти раздробени кости.

А татко ми продължава

с още лоши думи.

„Извинявай!“, крещя.

Но вече е твърде късно.

Лицето му е изкривено

в неподражаема гримаса.

Раните и болката.

Отново и отново.

„Моля те, Господи! Имай милост!

Моля те, нека това да свърши!“

Накрая той спира

и тръгва към вратата

докато аз лежа неподвижно

с изтичаща кръв на пода.

Името ми е Крис.

На три съм.

Тази вечер бях убит

от моят татко.

Намерих това в Интернет. Или то ме намери…

Обикновено съм ревнив относно авторските си текстове. В случая обаче съм автор само на превода на български – така че, копирайте на воля!

Копирайте тези думи в сърцето си – и обичайте децата си!

А ако видите бесен звяр – постъпете както се постъпва със бесните зверове!

За да го сторите – трябва да сте силни.

Особено, за да можете да обичате…

httpv://www.youtube.com/watch?v=UlcmNcYxO4E