IncomeEDU Live Webinar

Предколедно клане на мечти

 KOLEDA365.ORG Е НА ПЪТ ДА СТАНЕ САМО СПОМЕН – НО ТРЯБВА ЛИ?!

Заглавието може би е малко стряскащо. Картинката към него – също. Но още по-стряскаща е и темата, с която ще си позволя да ви занимавам: благотворителността (и има ли тя почва у нас… както се казваше в едни стари вицове).

Лично за мен, благотворителността е много лична тема. По ред причини. Все лични…

Така се случи, че един ден тази думичка почука на вратата ми. И ми каза: „Помогнете ми да спася мама!“.

Опитах се да помогна. Не успях. Но не съжалявам, че опитах…

После същата думичка пак ме намери. Този път трябваше да се спасява едно малко момиченце… нямаше как да откажа.

Намериха се и други да помагат („полунормални“ – както ни определи един телевизионен журналист и това си ни остана нещо като таен прякор). Имаше много хъс, ентусиазъм и вяра. Едни от най-хубавите моменти в живота ми

Но не можахме да спасим и малкото момиченце. А това боли. Много боли

Но пак не съжалявам – че поне опитахме! Останаха много морски звезди – на пясъка. И много малки български момиченца и момченца – за спасяване. (Предимно от бездушната им мащеха – държавата).

И битките продължиха. Слава Богу – някои бяха успешни! А по-голяма радост от една такава победа няма…

Но се оказа, че не само за малките момиченца и момченца в България родната им Държава е лоша мащеха. Много попораснали момиченца и момченца имаха също нужда от спасяване. И от доброта.

Добротата ни винаги е била безплатна. Но ми се ще да вярвам, че за част от тези хора е била и безценна…

Затова направихме Коледа по никое време. Една Коледа, която да продължава 365 дни в годината. А не само когато PR-ите на президентите се присетят, че благотворителността изглежда добре – от телевизионния екран…

Идеята беше благородна. И пак я подхванахме с плам и оптимизъм. Но не било писано…

За близо 4 години от съществуването си, Koleda365.org доказа поне едно: колко е вярна поговорката „Помогни си сам – за да ти помогне и Господ!“.

Ние не бяхме Господ. Просто се опитахме да дадем трибуна на хората, които имат нужда от финансова и всякаква друга подкрепа, за да решат здравословните си проблеми. С наивната надежда, че хората сами ще се възползват от предоставените им от нас функционалности на сайта. И ще участват активно в неговото съществуване…

Но не би…

Обяснявахме, писахме, умолявахме, крещяхме…

Че сайтът не бива да се превръща в механичен сбор от снимки, банкови сметки и епикризи…

Че от всичко това има смисъл само ако самите болни – или техните близки – участват активно във форума, споделят новини, пишат как се развиват съдбините им…

Целта на всичко това беше посетителите на сайта (които са и потенциалните дарители) да усетят със сърцата си, че става въпрос за живи хора… че това не е поредната бездушна кампания от рода „Помогнете на…“ (наскоро чух такъв клип по едно радио – прочетен с „дежурния“ дикторски тон на администраторка в ритуална зала – и се отвратих).

Много искахме сайтът да стане и нещо като виртуален клуб за самите „пациенти“. Средище за тези хора, където да се запознаят с други хора с подобни на техните проблеми – за да си общуват, да си помагат взаимно, да обменят информация…

Да не се чувстват сами и изолирани…

Но не би…

(Вместо това, понякога избухваше обикновена човешка завист: „Ама защо кампанията на Х. е събрала 120 SMS-а – а моята само 3?!“. И гадни обвинения: „Да не би Х. да ви плаща повече – и да развивате само неговата кампания?!“).

Така ни плащаха. С такива неща забогатяхме…

Но най-тежко беше безразличието. Непукизмът на самите хора – които уж се нуждаеха от нашата помощ.

Обещаваха да ни пишат редовно. И забравяха… С месеци.

Някой бяха останали с погрешното впечатление, че сме някаква фондация или нещо подобно. И ще им дадем веднага крупна сума. И като не я получаваха – отминаваха забързано. Към следващата врата, на която ще трябва да почукат с протегната ръка… (У нас е така. В други държави е малко по-иначе…).

И с годините Коледата ни се превърна в нещо зловещо. В буренясал паметник на човешката несъпричастност. В уличен стълб с налепени луксозни некролози

(Буквално преди дни, разбрахме – почти случайно – че едно от момичетата, за които правехме кампания е… починало. Преди половин година. И шест месеца никой не се сети да ни каже…).

А ние не сме ангели. Обикновени хора сме. Без излишно свободно време, но с все още мъждукащо желание да помогнем…

Обаче ни писна. Да разбиваме стени с челата си. Боли… а и е доста безсмислено. Трябва да има по-умни начини…

Затова решихме, че повече няма смисъл Koleda365.org да съществува. Поне не в този вид. И с тази успеваемост…

Най-лесното е да затворим сайта. Да спуснем кепенците. Да свием знамената…

Ще си спестим доста нерви, обиди, време, пари… Досегашната инвестиция на всичко това показа доста недвусмислено, че е било прахосничество. Разсипия…

Решението да затворим сайта и Koleda365.org да остане само спомен звучи доста разумно. Но има един проблем.

Проблемът ни е, че все още сме наивни. Макар и доста по-малко от преди…

Все още ни се ще да помогнем. Безвъзмездно и от сърце – но само ако помощта ни няма да отиде на вятъра!

Все още не ни се иска да заколим мечтата си – че Koleda365.org може да помага на хората, които за нас са хора, а за държавата – статистика.

И затова днес ние чукаме на вашата врата. И протягаме ръка за помощ.

Помогнете ни да спасим Koleda365.org! Покажете ни верният път! Дайте ни идея как да преодолеем кризата на човешкото бездушие!

Или пък ни разочаровайте – като всички други. Разстреляйте ни с мълчанието си. Така ще ни станете съучастници – в клането.

Това са двата възможни изхода. Всичко е във вашите ръце…

Аз лично може и да продължа да се репча на вятърните мелници. И да не ми пука, че всички наоколо ми се смеят…

Но силите на сам човек не са огромни.

Все пак всичко е възможно!

… с малко помощ от приятели.

(Дори и да са леко „полунормални“…)

httpv://www.youtube.com/watch?v=_wG6Cgmgn5U

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

5 коментара за “Предколедно клане на мечти”

  1. Божо каза:

    Основният проблем е популяризирането на идеята.
    Аз сравнително редовно чета твоя блог, но нещо съм изтървал статиите за Koleda365.org 🙁
    Сега научавам за тази инициатива.

    Явно блогването не е достатъчно ефективен начин за популяризиране.

    • Нямаш представа колко ми помагаш с този коментар (включително и скептицизма относно блогърството)!
      Мерси…

      • Божо каза:

        Ясно, че не помагам, но наистина трябва някакъв по-ефективен начин за популяризиране.

        Аз ще сложа банер на моя блог,, ще се помъча да разпространявам информация, но го има и другият проблем – съвременникът е засипан с порой от съобщения, реклами и какво ли не още и за да стигне нещо до съзнанието му през общия шум трябва нещо оригинално, а виж оригиналинте идеи нещо не се свъртат в главата ми 🙁 Особено в областта на рекламата (защото както и да наричаме нещата, трябва си точно реклама)

  2. Ивалина Ташева каза:

    Плам, от опит знам, че когато започнеш да се замисляш дали смисъл нещото – това е знак, че вече си е тръгнало от теб. Не е песимизъм, просто е време за ново, което си чака времето. Ще ти се покаже и подскаже в най-добрия момент по най-добрия начин. Не се сърди на хората – те не са били готови за твоята идея.

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes