Коледа 365: Интервю с Николай Костадинов

Вчера ви разказах за сайта Koleda365.org и за един от хората в него – Николай Костадинов.

Днес продължаваме с втората част на задочното ми интервю с Ники:

Пламен Петров: Откъде получи най-силна подкрепа?

Николай Костадинов: Всички беди споделих с моите родители и сестра ми. Те заедно с мен преживяха всичко.

Първите дни и първата година за всички тях беше много тежка. След известно време се включиха и приятели, които аз лично ангажирах със себе си, защото разбрах, че без приятели няма да е лесно да преосмисля всичко и да се боря.

Постепенно нещата се избистриха, поуспокоиха и аз заживях по-спокойно и с тяхната подкрепа. Знаете, че споделената болка се понася по-леко.

Сигурно е егоистично от моя страна, че прехвърлям част от болката върху тях, но те се оказаха достатъчно смели, за да ми подадат ръка и да продължим да се борим.

Тяхна беше идеята след неуспешната трансплантация да започнем кампания по събиране на средства и да опитам да се върна сред тях. Това беше много силен момент в моята одисея.

Прераждане мисля, че не е силна дума, когато осъзнаеш, че има начин животът да продължи. Това се случи с мен, когато те, ЧОВЕЦИТЕ, ми подадоха ръка.

Какво е положението към днешна дата?

Вече нещата са осъзнати и продължаваме битката за моето възстановяване. Събираме вече три години средства за трансплантация в чужбина. Разбрахме, че в България ще ни струва много време и влошаване на моето състояние като следствие от хемодиализата.

Търсим възможни варианти да се включим някъде, където правят трансплантации, със средствата, които сме събрали и продължаваме да събираме(в момента около 37 000 $).

Тези пари не са достатъчни за някои клиники в Русия и в Украйна, но имам уверението от моите приятели, че ще успеем да ги осигурим. Това сега ме поддържа.

Насочили сме се натам, защото това са най-евтините варианти, като изключим Пакистан, където нещата се провалиха за хубаво или лошо.

В Западна Европа цените стигат и до 100 000 евра. Сами разбирате, че шансът е нищожен. А и все още те са затворени за нас, българите,.

В настоящия момент очакваме оферта от Украинска клиника, след като изпратихме необходимите документи. Надявам се вече да успеем и скоро да празнуваме.

Вярваш ли още в чудеса?

По-горе споменах, че ще празнуваме и това означава, че вярвам в чудеса.

Тази Коледа е малко по-различна от другите мои Коледи. Днес имам настроение и се опитвам дори да го създавам.

Имам предчувствие за нещо добро. Имам предчувствие за идващия празник. Това ще е една от най-веселите ми Нови Години. Ще се опитам да забравя за всичко лошо.

Разбира се, че стават чудеса. Трябва да вярваме в това и да даряваме любов на близките си хора.

Това, че сме живи и имаме чувства, е едно доказателство, че има чудеса.

Вярата е осъзнато чувство. Вярваш, значи живееш, но, разбира се, никога не се получава, когато си затворен в себе си и не позволяваш на своите близки хора да се доближат до теб.

Моят съвет към всички е да вярват в чудеса.

Как може всеки от нас да помогне за оздравяването ти?

Човек има нужда от подкрепа, дори и да е здрав. Тя се състои в това хората около теб и тези, които са запознати със състоянието ти да ти вдъхват кураж. Да не те третират като болен и все пак да се съобразяват.

Трябва да ти вярват, но, за да се получи, ти трябва да си искрен с тях. Те трябва да разберат, че ти наистина имаш нужда от тази подкрепа. И в крайна сметка всичко зависи от самия теб. Ти трябва да показваш желание за промяна, иначе хората са объркани. Те не знаят ти как си настроен, трябва да им го показваш, да го заявяваш. Искаш промяна, търсиш я и стигаш до техните сърца рано или късно.

Никой не е длъжен да ти дава пари или да се съобразява с теб и с твоите желания. Това е чисто вътрешно убеждение на всеки – дали да се ангажира с твоята кауза или не.

Сега аз търся подкрепа от всички, до които мога да се докосна пряко или косвено. Много хора се отзоваха и благодарение на тях ние сме стигнали до тук. Някои ме окуражаваха, други внасяха пари по сметките, трети пускаха СМС-и. В по-голямата си част всичко зависи от парите, за съжаление.

Скоро, надявам се, ще разберем каква ще е сумата за операцията в Украйна и ако не ни достигат средства, ще продължим с кампанията, която отново се разраства. Хората просто трябва да помогнат на един човек, в повечето случаи непознат, но така стоят нещата. Много хора трябва да помогнат на един, за да се върне той сред тях. Начинът е този, когато не можеш да си помогнеш сам.

Какво е коледното ти пожелание към българите?

В навечерието сме на най-хубавия християнски празник. Хората в България се подготвят с много голямо желание за него. Всички домове са украсени и мигащи светлини светят от всички прозорци.

Аз също съм направил това и се присъединявам към тяхното коледно настроение и им пожелавам да са здрави, да се грижат за себе си, да се обичат и да получат много подаръци.

Не зная дали търпението е полезно, но те изтърпяха много и им се полага следващата година това търпение да им се отблагодари.

По-светла и пълна с настроение 2011 година! Мечтите им да се сбъднат и да помогнат и на мен в сбъдването на моята!

Весела Коледа и щастлива Нова Година! 🙂