Кога за последен път?

Няма да ви питам кога за последен път сте се тревожили за пари, здравето си, децата си, политиката, държавата, света като цяло – и себе си в частност…

Няма смисъл да ви питам и кога за последен път сте напсували – наум или на глас – оня идиот пред вас (с кола или на два леви крака), тая шибана държава или собствения си късмет.

И кога сте се оплаквали от някого или нещо няма да ви питам.

Щото за повечето от нас повечето от тези въпроси биха били риторични…

(За по-необразованите – не, че мен такива хора въобще ме четат – риторичен въпрос е този, на който знаем отговора преди още да сме попитали. Например: „А га яде кифтетата, не рива, нали?“).

Друго искам да ви попитам днес.

И може би за мнозина въпросите ми (или отговорите им) отново ще са рЕторични (да – пише се и по двата начина! и все е правилно…), но това не е от съществено значение.

По-важното е дали тези въпроси ще ви накарат да се замислите.

А още по-важно е дали ще си останем само с мисленето…

Но – все пак – да си ги задам.

Въпросите.

• Кога за последен път се усети, че си тананикаш някаква песен или мелодия? (Как се почувства?);
• Кога за последен път се спря на улицата, за да погалиш коте, куче или дете? (Стана ли ти хубаво?);
• Кога за последен път се усмихна – в отговор на безплатната усмивка на някое бебе? (Усети ли светлина в душата си?);
• Кога за последен път погледна внимателно къде стъпваш? За да не настъпиш някоя буболечка… (Кога за последен път забеляза, че на пътя ти има не само хора – но и други живи същества?);
• Кога за последен път се обади на родителите си? (Просто ей така…без специален повод…);
• Кога за последен път каза на човек до себе си, че го обичаш? (Без да очакваш нищо в замяна);
• Кога за последен път стори добро на непознат? (И не се похвали на никого…);
• Кога за последен път погледна в небето и видя някаква форма в облаците? (Сърце… лъв… бюстова мадама…);
• Кога за последен път си спомни за приятел, с който не сте се виждали и чували поне 10-20 години? (И си припомни как навремето това беше най-добрия ти приятел…);
• Кога за последен път се сети за някоя от детските си мечти? (И вместо да те натъжи – това те усмихна. Отвътре…);
• Кога за последен път прочете нещо, което да не е свързано с бизнеса ти? А с нуждите на душата ти…
• Кога за последен път зарадва детето си с подарък? Не твоето дете – а детето вътре в теб…

Много ми се ще тези въпроси да не ви подтикнат към самосъжаление или депресия. (Всъщност, онези първите въпроси – дето им знаете отговорите – са истинската причина за депресията и самосъжалението).

Хората сме единствените животни, които пропускаме да се радваме истински на живота. Всички останали го правят. Постоянно. Само се огледайте…

И сме измислили какви ли не абсурдни – но „разумни“ – причини (разбирай – оправдания) да не правим такива „глупости“…

…а да се занимаваме само със „сериозни“ неща.

Обаче това е най-голямата ни глупост.

А това вече е много сериозно…

Или с други думи – поспрете се и помиришете розите!

Защото когато ги положат в ковчега ни – ние вече ще сме се вмирисали…