Пеперудени сънища 26


Жената стоеше в полусянката на прозореца. Полуголото й тяло се къпеше в лунната светлина, а в очите й се отразяваше блясъка на милионите звезди, трепкащи в топлото юлско небе навън.

Стоеше безмълвно и без да помръдва. Като древногръцка статуя, изваяна с много майсторство и усет към детайла. Лек ветрец от време на време разтваряше свенливо ефирните краища на тънката нощница, която не скриваше почти нищо от зрялата й красота.

В стаята беше тихо. Абсолютно тихо. А във въздуха трептеше някакво очакване – но без нервност или напрежение, просто очакване…

Тя знаеше, че той ще дойде. И го очакваше – без да знае какво да очаква от там нататък.

Въпреки тишината, не усети кога е влязъл в стаята. Не чу босите му стъпки, но усети дъха му върху нежната кожа на вратлето си и ръката й неволно трепна.

Потрепери и когато силните му ръце  кацнаха на раменете й, а когато същите тези ръце повдигнаха нежно косата й и усети устните му в основата на шията си, от устата й се изтръгна една въздишка, която беше като знак, че чакането й е свършило.

Завъртя се послушно под нежния тласък на ръцете му и затвори очи почти едновременно с отварянето на устните си. Целувката беше жадна, но все още сдържана. Беше кратка, но беше достатъчна за да събуди нежния танц на пеперудите някъде в слабините й.

Не помнеше кога и как се бяха озовали в постелята. Умът й отказваше да обработва времето по стандартния линеен начин. Всичко се сливаше като в някакъв цветен калейдоскоп. Устните й също се сляха, а през това време ръцете му безцеремонно сваляха от нея и последните намеци за дрехи и задръжки.

През деня тя минаваше за разумна и уравновесена жена. Но сега, под плаща на черното като мастило небе, тя бавно се преобразяваше. Всяка негова целувка я караше да потръпне и с бавни тласъци да се измъкне като пеперуда от пашкула на обичайната си разсъдливост и скучна трезвост.

Устните му, като един магически термостат, покачваха градусите в тялото й и скоро кръвта й закипя и заклокочи като гореща лава.

Той изведнъж промени темпото, притихна, отлепи се от нея и замръзна за миг – като само я пиеше с поглед. Жаден поглед…

А после отново се надвеси над нея – като хищник, който продължаваше да пирува с кръвта на жертвата си – и с вампирска грациозност засмука шията й. Наболата му брада леко я гъделичкаше, но не неприятно, даже още повече усилваше възбудата. А когато в играта се включи и влажния му език, последните късчета от реалността се пръснаха някъде в пространството и тя потъна в бездната на дълго сдържания си сексуален глад…

Ръцете и устните му вече правеха с тялото й каквото си поискаха. Всеки милиметър от жадната й плът беше щателно подложен на нежна агресия. И още, и още…

Докато той все още бавно обсипваше с огнени целувки корема й (където пеперудите вече не пърхаха, а танцуваха някакъв див, първобитен танц), ръцете му мачкаха гърдите й със собственическото чувство на завоевател, който е подчинил на волята си туземците и сега просто взима полагащата му се плячка.

Стоновете й вече не бяха сдържани, нито гърчовете на все още жадното й тяло, нито целувките й, нито ръцете й, които вече забиваха бясно ноктите си в широкия му гръб.

И тя можеше да бъде властна. Безсрамно разтвори крака и после с престорена безцеремонност насочи главата му към мястото, в което вече се завихряше неудържимо торнадо от освирепели от глад хищни пеперуди.

Той се подчини и зарови глава в жежката паст на възкръсналата й женственост. Пиеше соковете й с благодарността на бедуин, попаднал на животворен извор, след дълго бродене по нажежените пясъци на пустинята.

Времето отново спря. А когато лакомите спирали на езика му върху онова парче плът най-сетне я докараха до опустошителния взрив на първия мощен оргазъм, на нея й се стори че пеперудите се разкрещяха – като ято хвъркати чудовища, които току-що са били озарени от изпепеляващата светлина на Рая.

И отново настана шумна тишина. Уморените им тела лежаха все още скопчени едно в друго и само лекото повдигане на някое ребро подсказваше, че още дишаха.

Пеперудите също бяха притихнали. Но само за малко. И двамата знаеха, че нощта още не е свършила, а по ъгълчетата на устата й бавно изгря лукава усмивка. Искаше да полежи така още миг, но после щеше да се надигне като пантера, която напуска леговището си, за да тръгне на нощен лов.

Дължеше му няколко минути в Рая и знаеше как да го прати там. Но не бързаше…

***

С настоящата публикация участвам в блог-игра, от която мога да спечеля един от двата безплатни пропуска за семинара на Едуард де Боно в София на 23.09.2010 в НДК. Ако написаното от мен ви е харесало – моля гласувайте чрез бутона на Svejo.net за по-голяма популяризация на участието ми в конкурса.

          АКТУАЛИЗАЦИЯ: Вече не участвам! Спечелих… 😉

Facebooktwitterpinterestlinkedinmail

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

26 мисли относно “Пеперудени сънища