Много често (да не кажа почти винаги) когато те е яд на някого, всъщност те е яд на самия себе си. Но не винаги осъзнаването на този факт е достатъчно, за да те излекува… На кого точно ме е яд – и за какво точно – това чак няма да споделя. Личният ми блог, все […]
Левски и ЦСКА в момента не са най-актуалните теми в държавата, но в Абсурдистан винаги се намира повод да се разделим отново на два враждуващи лагера. На „сини“ и „червени“… Естествено, визирам нашумялата тема за „осквернения“ Паметник на Съветската армия. И как този акт раздели обществото ни на две. И пак се почна… Както се […]
Ето го слънцето. Ето го изгрева на още един ден от твоя живот. Ден, който може да бъде изживян само веднъж. Ден, който ще отмине и никога вече не може да бъде върнат. Ден, в който можеш да бъдеш чудо… или обикновен сбор от молекули, нервни окончания, сиви клетки и посивяващи коси… Ето го слънцето. […]
Допреди малко се канех да кажа тук нещо. На ония плужеци, дето се спотайват хитричко в ниското и само ни гледат сеира… На нас, камикадзетата, дето си позволяваме да изкажем първи някакво лично мнение. И тогава плужеците се превръщат в хищни чакали… После размислих. Колкото и да не ми е лесно (от Овен мноооого трудно […]
Спомням си, че преди време на стената на кино „Одеон“ имаше следното графити: „Изборите не променят нищо! Ако променяха – щяха да ги забранят!“. Преди всеки нов електорален вот се питам дали е така наистина. И около година-две по-късно винаги се убеждавам, че повечето надписи по стените са верни. До болка… Сегашната истерия покрай предстоящите […]
Детето в мен е още живо. Въпреки че години наред се мъчех да го прокудя със шизофреничните си призиви за порастване и повече сериозност… Детето в мен ми прощава, че съм такъв. Прощава ми дори, че вече не съм като него… Детето в мен продължава да сънува дори когато аз съм вече буден. А понякога […]
Публична тайна е, че 90% от банките в България правят клиентите си на маймуни. И не толкова с лихвите, ситния текст в договорите и останалите номера – щото те са си същите по цял свят. Но у нас има и още нещо. И от него боли още повече. Това е традиционното отношение към клиента от […]
Заглавието малко прилича на туит от Митьо Пищова – но не става дума за това, за което си мислите. А за нещо по-тривиално: на днешната дата, преди точно две години, се появи и първата ми публикация в BLOGATSTVO. И като се почна – не се спрях (поне не за дълго) цели 730 дни! За човеците […]
Не ми е известно да има награда от подобен ранг за блог-публикации…. затова си позволявам да използвам сравнението с най-известните награди за филмово изкуство. В навечерието на втория рожден ден на моя блог, реших да ви представя част от най-четените ми публикации през изминалите 730 дни. А също така и да ви помоля да изберете […]
В своята книга „За смъртта и умирането“, прочутата докторка Елизабет Кюблер-Рос определя пет фази на скърбенето: Отрицание, Гняв, Пазарене, Депресия и Приемане (Denial, Anger, Bargaining, Depression, Acceptance). През цялата предишна седмица (плюс два дни от още по-предишната) вложих душа и сърце – и неразумно много време – за да спечеля едно състезание. Което всъщност загубих… […]
Днес ще ви призная нещо. Всъщност, по-скоро ще ви го споделя – защото признаването е действие, което свързваме обикновено с грехове или грешки. А не смятам, че това е грешка или грях. Даже напротив… Ето и въпросното ми признание: аз не съм… праволинеен! И никога не съм бил. В определени моменти от живота ми съм […]
Не съм ПРОТИВ свободата на словото. Всеки е свободен да изразява както намери за добре правото си на мнение по всеки един обществен проблем. Стига да има практически смисъл в това. И да не е за сметка на доста други хора, на които им се пречи да се възползват от правото си на свободно прибиране […]