Ето го слънцето. Ето го изгрева на още един ден от твоя живот. Ден, който може да бъде изживян само веднъж. Ден, който ще отмине и никога вече не може да бъде върнат. Ден, в който можеш да бъдеш чудо… или обикновен сбор от молекули, нервни окончания, сиви клетки и посивяващи коси…
Ето го слънцето. То ще грее днес за всички. И за тези, които ще се скрият намръщено зад слънчевите си очила и неслънчевите си физиономии… но и за тези, които ще приемат топлината му с благодат и благодарност…
Ето го слънцето. Без него нищо на света не би имало смисъл и не би съществувало – ако беше пълен мрак. И въпреки това, ние сме вторачени в себе си… И почти не се сещаме да погледнем нагоре в небето.
Ето го слънцето. Днес то ще бъде с теб дълго. Днес е най-дългият ден в годината. Но само от теб зависи дали този ден ще е досадно дълъг. Или пълен с чудеса…
Ето го слънцето. То пее своята песен. За тези, които могат да я чуят…
Захвърли ненужния багаж и тръгни бос към изгрева! Чуй нежната му песен!
Ето го слънцето…
httpv://www.youtube.com/watch?v=U6tV11acSRk
СНИМКА: https://audreyhepburncomplex.tumblr.com/post/100875438





Чудесно четиво за начало на деня 🙂 Благодаря ти!
Чудесен пост, Плам! Точно това имах нужда да прочета днес…