Левски и ЦСКА в момента не са най-актуалните теми в държавата, но в Абсурдистан винаги се намира повод да се разделим отново на два враждуващи лагера. На „сини“ и „червени“…
Естествено, визирам нашумялата тема за „осквернения“ Паметник на Съветската армия. И как този акт раздели обществото ни на две. И пак се почна…
Както се и очакваше, медиите реагираха с преобладаващо скудоумие. Особено обичайните заподозрени…
Репортажите за една цветна постъпка приличаха на новина за издирване на опасен терорист. Вестници, които имат по-малко читатели от фигурите на въпросния паметник, ревнаха с мощно „ВАНДАЛИЗЪМ!“ на първа страница. Наскачаха и младите социалистчета – те и без това само си търсят повод да дават почетен караул пред някой паметник и сега им се отвори нова възможност да покажат отново, че „Ние бдим!“. Истерията обхвана културни министри и други мастити политически фигури…
А хората просто минаваха покрай паметника. И повечето от тях за пръв път го поглеждаха. С усмивка…
(Тук не включвам, разбира се, червените бабички и дедички, които минаваха от там със съвсем други чувства. И процеденото през зъби „Ех, що не съм по-млад и не ми е тук „Валтер“-а!“…)
Неизвестният „вандал“ заслужава да му се вдигне паметник. Нерукотворны…
Щото ни показа, че само една щура идея може да направи живота ни по-цветен. Аз лично му свалям шапка…
Показа ни и още нещо – че в Абсурдистан изкуството още се счита за вандализъм. Когато не играе по свирката на побелелите глави с пожълтели гащи и позеленели от патината на времето мозъци…
Е, възмущаващите се могат вече да си отдъхнат. Тази нощ, като партизански отряд, промъкващ се под прикритието на нощта към някоя мандра, „поруганият“ паметник беше почистен от цветните боички.
Той вече пак е сив и скучен. А неизвестното лице, което се осмели да влезе в крак с времето се издирва. За да бъде глобено и наказано…
Ако това беше краят, честно казано, щеше да ми е тъжно. Но има и продължение.
Не знам коя е Гергана Дукова, но от блога на Стефан К. разбрах (всъщност първо го видях във Фейсбук) за нейната гениална идея: шареният паметник да бъде щампован на тениски! (В публикацията има и два файла, които можете директно да дадете в студио и да ви ги направят на фанелка. Смятам да се възползвам…)
Така цветното ще бъде по-близо до сърцата ни. А там властелините на морала няма как да минат с пароструйката…
…
От цялата тази история ми останаха доста впечатления, изводи и поуки. Но и надеждата…
… че все ще се намери някои неизвестен „терорист“ – който да взриви скучните и сиви неща наоколо.
Сетих се и за един бивш вицепремиер, който с толкова жар взриви (от втория път, де) и заличи един друг паметник в сърцето на София. (Мавзолеят на Георги Димитров).
Това наистина беше престъпление спрямо историята. А можеше просто да го боядисат в розово…
И да правим рейв-партита на площада…
Както и да е. Минало…
Важното е утре по улиците на града да срещам повече хора с цветни тениски.
И по-малко – с униформи.
За последните, както винаги, имам и вери спешъл музикален поздрав. Една песен, която е скандална и вулгарна – като боядисването на Паметника.
Но също така е и много цветна…
(Някои няма да ме разберат. Но така и трябва…)
httpv://www.youtube.com/watch?v=bif_HU8kcjs&NR=1
СНИМКА: Уикипедия
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Супер е идеята с тениските 🙂
Интересно, че голяма част от самите руснаци смятат паметника за срамен символ и са доволни от нашарването му – https://presscafe.org/daily/паметникът-измит-а-умовете.html
Честно казано моето мнение по случая е на двата полюса едновременно. (Явно не съм сама ;-D). От една страна историята ни – хубава или лоша си е нашата история и не трябва да я тъпчем и отричаме. И в този аспект го считам за поругаване на паметта на загиналите.
Но пък от друга страна идеята е доста забавна и се беше получило интересно.
Определено си мисля да се възползвам от идеята за фанелка. Само нещо не намерих файловете, за които спомена …
Намерих ги и си ги свалих.
абсолютно е така, защото съществува опасност да се отиде в друга възможна крайност, която за съжаление си е част от реалността – преклонение пред също толкова крайно неадекватни и остарели ценности, като от описанието на автора за червените бабички и дядовци, а именно това сляпо боготворене на съмнителни американски „ценности“. Идеята е забавна и също това да има тениски, но пък клипчето с песен на черно фередже ми припомни, че възраждането, тунинговането и поддържането на старите соц. или тоталитарни идеали едва ли ще отмине, черно фередже, ъпсурд, хиподил и всички пропагандатори на ..“цинизма“ или „иронията“ към несвободата и режимите ги превръщат в подобна досада..всъщност като продължение на това, което отричат и иронизират, и това, че има „анти“ отпред не променя това – тоталитарните режими мутират в груги форми, но същността им не се променя, само декорАЦИИТЕ са по-различни, принципите на въздействие върху масите са същите
Идеята за боядисването беше много свежа и много далеч от вандализъм… А идеята за фанелка е просто… супер!
Наистина соц. обществото за пореден път доказа своят консерватизъм и спряло мислене.
Супер, поръчвам си фланелка! 🙂
Песничката, която е в характерния стил на „Черно фередже“, показва за пореден път, че сред младите винаги има такива, които считат, че светът е започнал съществуването си от деня на тяхното раждане. Но така е от време оно – нищо ново.
А фланелката с великото художествено произведение и особено с надписа просто ни подсеща, че е време да си врътнем г..а към новия силен на деня. Така ще сме „в крак с времето“… до следващия завой на историята. Тогава пак – врът и готово 😉
… така смятат младите (като възрастовите граници варират..), поддържането и подхранването на егоцентризма е крачка назад в желанията и намеренията за каквато и да било промяна, без значение на нещо или някой 🙂