IncomeEDU Live Webinar

И големите момичета плачат…

 ЗАЩО НАЙ-ДОБРИТЕ ЖЕНИ ПОПАДАТ ВСЕ НА НАЙ-ОТВРАТИТЕЛНИТЕ МЪЖЕ

Няма начин да не познавате поне една такава жена: красива, умна и с невероятен характер. Жена, която може да те накара да се почувстваш като крал. И заслужава самата тя да бъде третирана като кралица…

…но вместо това, все попада на мъже, които се държат с нея като с боклук.

Аз познавам няколко. За съжаление, убедил съм се неколкократно, че нищо не може да се направи, за да им се помогне. Те са, някак си, като омагьосани. Дори и да успееш да я измъкнеш от лапите на поредния нехранимайко, тя или вече ще е безнадежно влюбена в него и след време пак ще го приюти (и ще му бъде робиня)… или следващият ще е още по-лош…

Съдба ли е това, орис ли е? Или изплащане на дългове от някой предишен живот…

Не знам. Но със сигурност онази поговорка за хубавите ябълки и прасетата е много вярна. Най-свестните жени, които познавам се падат все на най-големите прасета (с малки изключения, разбира се).

Не е честно. Никак не е честно… Щото в тези жени има три пъти повече обич и готовност да раздадат щедро своята нежност на мъжа до тях. Да му осигурят мечтан душевен комфорт, домашен уют, гастрономични и други телесни наслади… така че „дюшекчията“ да се чувства като в приказка от 1001 нощ. Без да си е мръднал и пръста за това…

А в същото време, разни повлекани и мърли са изтеглили от лотарията на живота мъже като слънце – дето наистина ги носят на ръце и им играят по свирката… Въпреки че, с нищичко не го заслужават.

Няма справедливост. Особено за добрите момичета, дето все попадат на лоши момчета…

А тези момичета, освен всичко останало, са и мъжки момичета. Стискат зъби. Крият сълзите си. Приемат съдбата си с достойнство. И продължават да крачат с гордо изправена глава…

Само най-близките им приятели знаят, че отвътре не са чак толкова твърди. Че отвътре кървят. И тайничко, все още си мечтаят, че ще срещнат своя принц. Който ще ги отърве от съдбата им на Пепеляшки. И ще ги превърне в принцеси…

Няма начин да не познавате поне една такава жена. Аз познавам няколко…

И ги обичам. Защото са красиви – дори когато плачат…

httpv://www.youtube.com/watch?v=agrXgrAgQ0U&ob=av3e

СНИМКА: kaitlin robinson

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

16 коментара за “И големите момичета плачат…”

  1. В.Я. каза:

    е как да не те обича човек…

  2. Цвети Дарданова каза:

    здравей Пламене, нямам думи, просто искам да ти кажа, че си уникално прав, поздравявам те за прекрасната статия

  3. spell i'm under каза:

    най-прекрасните до съвършенство мъже, които познавам са гейове, пасивни хомосексуалисти, като изключим ориентацията са много повече мъже – разбиращи и подкрепящи и от най-фантастичната мечта, това също е много тъжно

  4. Плам, много плачливо ми „прозвуча“ този пост 😉 Добрите момичета плачат, а ние ги оплакваме от съжаление :)))
    Всичко е избор, а плачът е израз на нерешителност. Винаги можем да променим изборите си и добрите го правят. И още : Привличаме онова, което сме! Но това, което сме, се изменя и когато в един етап от живота ни се окаже, че някой не ни пасва – идва моментът да използваме най-неприкосновеното си право – изборът! И да променим старият избор,….ако сме добри!

  5. Nemo каза:

    „Силните жени са като птици
    и често те се реят в самота.
    Гори сълза във гордите зеници
    и капва тихо някъде в прахта.
    Любов даряват, но любов не просят.
    …Оглеждат се в очите им звезди.
    В сърцата женски мъжка сила носят,
    следа оставят, гдето са били.
    Сами притихват вечер, уморени
    от дългата заблуда на деня….
    Леглата им са празни и студени,
    но пълен с нежна обич е сънят …“

    преписано от нета

  6. presly каза:

    Аз не разбирам, как тъй съвършени пък „попадат“?? Характерът не е ли в това да не позволяваш да те тъпчат, да имаш достойнство и т.н. Аз това „попадане“ не го разбирам – всеки си кове живота повече или по-малко… Аз щото съм от мърлите и не знам, та питам. 🙂

    • Никъде не съм твърдял, че са съвършени…

      Освен това, ще помоля да гледате на текстовете ми като на художествен текст – а не като на доказателствен материал в съдебна зала. 🙂

  7. radi каза:

    хахах признавам си, че припознах себе си… обаче това което се опитах да направя е да разбера, кое в мен провокира това отношение към мен и извода, до който стигнах е: аз че не обичам достатъчно себе си.
    Да си изградиш кариера достойна за корав мъж, да построиш жилища, да завършиш н-броя образования, не е нищо друго освен желание да си кажа, че струвам нещо… или струвам повече. Очаквах от мъжете до мен да го видят, да го оценят, да ме потупат по рамото… И винааги се появяваше някой лицемер да го направи, с цел да се възползва.
    Зададох си въпроса :Защо? Защо ми е необходимо някой да го вижда успехите ми и да ме оценя. Защо тази любов която имам към него я нямам към себе си. И всъщност имам ли любов към него, ако нямам себе си?
    Единственият, който трябва да се потупа по рамото съм аз самата. Собствената ми оценка е най-важна.
    Събудих се една сутрин, съвсем наскоро, тези дни, с ясното съзнание е аз струвам много, аз съм безценна и….. заслужавам повече, много повече. Аз заслужавам себе си в целостта си такава каквото съм, без да ми е необходимо да има някой до мен Аз заобичах себе си и скоро всеки ще го вижда и ще внимава, защото границите са вече сложени!

    • Аз пък си признавам, че доста често си мисля, че пиша пълни глупости…
      …но когато ми се случи (колкото и да е рядко) да прочета под „глупостите“ си коментар като този – усещам, че може и да не съм съвсем прав в самооценката си. 🙂

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes