И големите момичета плачат…
Няма начин да не познавате поне една такава жена: красива, умна и с невероятен характер. Жена, която може да те накара да се почувстваш като крал. И заслужава самата тя да бъде третирана като кралица…
…но вместо това, все попада на мъже, които се държат с нея като с боклук.
Аз познавам няколко. За съжаление, убедил съм се неколкократно, че нищо не може да се направи, за да им се помогне. Те са, някак си, като омагьосани. Дори и да успееш да я измъкнеш от лапите на поредния нехранимайко, тя или вече ще е безнадежно влюбена в него и след време пак ще го приюти (и ще му бъде робиня)… или следващият ще е още по-лош…
Съдба ли е това, орис ли е? Или изплащане на дългове от някой предишен живот…
Не знам. Но със сигурност онази поговорка за хубавите ябълки и прасетата е много вярна. Най-свестните жени, които познавам се падат все на най-големите прасета (с малки изключения, разбира се).
Не е честно. Никак не е честно… Щото в тези жени има три пъти повече обич и готовност да раздадат щедро своята нежност на мъжа до тях. Да му осигурят мечтан душевен комфорт, домашен уют, гастрономични и други телесни наслади… така че „дюшекчията“ да се чувства като в приказка от 1001 нощ. Без да си е мръднал и пръста за това…
А в същото време, разни повлекани и мърли са изтеглили от лотарията на живота мъже като слънце – дето наистина ги носят на ръце и им играят по свирката… Въпреки че, с нищичко не го заслужават.
Няма справедливост. Особено за добрите момичета, дето все попадат на лоши момчета…
А тези момичета, освен всичко останало, са и мъжки момичета. Стискат зъби. Крият сълзите си. Приемат съдбата си с достойнство. И продължават да крачат с гордо изправена глава…
Само най-близките им приятели знаят, че отвътре не са чак толкова твърди. Че отвътре кървят. И тайничко, все още си мечтаят, че ще срещнат своя принц. Който ще ги отърве от съдбата им на Пепеляшки. И ще ги превърне в принцеси…
Няма начин да не познавате поне една такава жена. Аз познавам няколко…
И ги обичам. Защото са красиви – дори когато плачат…
httpv://www.youtube.com/watch?v=agrXgrAgQ0U&ob=av3e
СНИМКА: kaitlin robinson
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
е как да не те обича човек…
а и песента ми е любима 🙂
На мен – и певицата! 😉
здравей Пламене, нямам думи, просто искам да ти кажа, че си уникално прав, поздравявам те за прекрасната статия
Благодаря.
най-прекрасните до съвършенство мъже, които познавам са гейове, пасивни хомосексуалисти, като изключим ориентацията са много повече мъже – разбиращи и подкрепящи и от най-фантастичната мечта, това също е много тъжно
Надявам се – силно – да има и изключения….
Плам, много плачливо ми „прозвуча“ този пост 😉 Добрите момичета плачат, а ние ги оплакваме от съжаление :)))
Всичко е избор, а плачът е израз на нерешителност. Винаги можем да променим изборите си и добрите го правят. И още : Привличаме онова, което сме! Но това, което сме, се изменя и когато в един етап от живота ни се окаже, че някой не ни пасва – идва моментът да използваме най-неприкосновеното си право – изборът! И да променим старият избор,….ако сме добри!
Явно не харесваш този тип жени. За разлика от мен…
(сигурно щото съм прасе…)
„Силните жени са като птици
и често те се реят в самота.
Гори сълза във гордите зеници
и капва тихо някъде в прахта.
Любов даряват, но любов не просят.
…Оглеждат се в очите им звезди.
В сърцата женски мъжка сила носят,
следа оставят, гдето са били.
Сами притихват вечер, уморени
от дългата заблуда на деня….
Леглата им са празни и студени,
но пълен с нежна обич е сънят …“
преписано от нета
Ето и авторката: https://www.bukvite.bg/poem_old.php?docid=72318
….“Силните жени са като птици,
понесли на крилете си света,
наказани до болка да обичат,
осъдени на вечна самота.“
Аз не разбирам, как тъй съвършени пък „попадат“?? Характерът не е ли в това да не позволяваш да те тъпчат, да имаш достойнство и т.н. Аз това „попадане“ не го разбирам – всеки си кове живота повече или по-малко… Аз щото съм от мърлите и не знам, та питам. 🙂
Никъде не съм твърдял, че са съвършени…
Освен това, ще помоля да гледате на текстовете ми като на художествен текст – а не като на доказателствен материал в съдебна зала. 🙂
хахах признавам си, че припознах себе си… обаче това което се опитах да направя е да разбера, кое в мен провокира това отношение към мен и извода, до който стигнах е: аз че не обичам достатъчно себе си.
Да си изградиш кариера достойна за корав мъж, да построиш жилища, да завършиш н-броя образования, не е нищо друго освен желание да си кажа, че струвам нещо… или струвам повече. Очаквах от мъжете до мен да го видят, да го оценят, да ме потупат по рамото… И винааги се появяваше някой лицемер да го направи, с цел да се възползва.
Зададох си въпроса :Защо? Защо ми е необходимо някой да го вижда успехите ми и да ме оценя. Защо тази любов която имам към него я нямам към себе си. И всъщност имам ли любов към него, ако нямам себе си?
Единственият, който трябва да се потупа по рамото съм аз самата. Собствената ми оценка е най-важна.
Събудих се една сутрин, съвсем наскоро, тези дни, с ясното съзнание е аз струвам много, аз съм безценна и….. заслужавам повече, много повече. Аз заслужавам себе си в целостта си такава каквото съм, без да ми е необходимо да има някой до мен Аз заобичах себе си и скоро всеки ще го вижда и ще внимава, защото границите са вече сложени!
Аз пък си признавам, че доста често си мисля, че пиша пълни глупости…
…но когато ми се случи (колкото и да е рядко) да прочета под „глупостите“ си коментар като този – усещам, че може и да не съм съвсем прав в самооценката си. 🙂