Празниците трябва да се забранят. Ако нямаше празници – животът щеше да бъде, някак си, по-поносим…

Щото нямаше да има и следпразнична депресия. Която, по същество, не е по-малко опасна от следродилната депресия. И двете, в крайна сметка, те тласкат към едно отчаяно състояние, в което нищо няма смисъл и ти се ще по-бързо да свърши. И даже да не беше почвало въобще…

Животът е пълен с какви ли не парадокси. Но може би най-парадоксалният от всички е парадоксът на празниците: работим като волове, за да добутаме някак си до поредния почивен (празничен) ден. В който осъзнаваме, че е много тъпо да се бъхтим като скотове. И че животът трябва да е нещо много повече от това безкрайно живуркане – от празник до празник…

Не знам дали тази история се е случила в празничен или делничен ден. Но в този ден едно нахакано „юпи“ се разхождало в някакъв град край морето и се спряло на кея, край един рибар на средна възраст, който си ловял риба с ведро изражение на лицето и изглеждал като човек, който прелива от щастие.

Може би точно това доволно изражение на простия рибар подразнило образованото юпи и след поздрава и няколкото думи на дежурна учтивост, младежът не можал да се сдържи и започнал да поучава чичото:

– Ето – стоиш си ти тук и ловиш риба! Хванал си вече 3-4 рибки и какво ще ги правиш?

– Ще си ги опека на скара и ще ги изям с приятели. И много бяло вино… – доволно отвърнал рибаря.

– Ами да… – продължил с наставнически тон юпито. – А вместо това можеше да оставиш за себе си само 1-2 риби, а останалите да продадеш!

– Че защо?! – учудил се чичото.

– Защото с парите можеш да си купиш мрежа и лодка. И да започнеш да ловиш повече риба и да я продаваш. А със събраните пари да си купиш още една лодка. Да платиш на още един рибар да работи за тебе. С натрупания капитал да купиш рибарски кораб и постепенно да изградиш цяла рибарска флотилия! – завършил юпито с апотеоз и се ухилил доволно, сякаш току-що бил разяснил на аборигените откъде изгрява слънцето.

– Че защо ми е това?! – още по-учудено го погледнал рибаря.

– Защото така ще станеш богат човек. А богатите хора могат да правят каквото си поискат. Като забогатееш, можеш – ако искаш – по цял ден да си ловиш риба и нищо друго да не правиш! – още по-възторжено заявил юпито и се ухилил още по-самодоволно.

А рибарят само се усмихнал снизходително и със съвсем незабележима ирония запитал нахакания младеж:

– Че аз сега какво правя?!

Писъкът на чайките се слял със звънливия му незлоблив смях, докато засраменото юпи се отдалечавало с бързи крачки от кея…

Така е то. Хубавите неща в живота са прости…

Но ние – още повече!

Докато един ден…

httpv://www.youtube.com/watch?v=PTzhxyRoe9E

СНИМКА: lifestyle.bg

P.S. Благодарение на Stefan Gribachev, намерих и въпросното филмче: