Много ми е трудно да пиша за случилото се в Катуница – и верижната реакция в други населени места на собствената ми държава – тъй като не съм пряк участник в събитията. А от телевизионния екран нещата винаги са някак си едностранчиви, а и – нека не си кривим душата – доста манипулирани.

Но още по-трудно ми е да не пиша за тези събития. И за въпросите, които случилото се породи…

Защото, все пак, съм блогър, т.е. нещо като главен редактор на нещо като собствена медия. А мълчанието на медиите е равнозначно на самоубийство. (До голяма степен, причината да напиша всичко това днес беше емоционалната публикация на друг колега блогър, с когото се познавам само задочно – но неговия разказ от първо лице ме накара да се срамувам от мълчанието си).

Другата, не по-малко важна причина, е, че това, все още, е и моята държава. Въпреки циганията в нея и всичко останало, което ежедневно ме кара да се питам с какво съм го заслужил…

Събитията в Катуница пораждат много – и все важни – въпроси. И тези въпроси не са от вчера. Но от това дали всички ние – като общество и като нация – ще намерим верните отговори, зависи Утре-то на същото това общество. И нация…

За да няма пак неразбрали – позицията ми по този скандал не е еднозначна. С ръка на сърцето – не мога да се съглася изцяло с нито едната от двете, коренно противоположни гледни точки. И това не е измиване на ръцете – а е дилемата на повечето „нормални“ хора, които не са били нито от едната, нито от другата страна на тази барикада.

Със сигурност, щях да имам много по-ясна позиция по въпроса – ако моето дете беше прегазено от микробус с подивели роми. Или ако моето семейство беше гледало години наред как някакъв си самопровъзгласил се „цар“ си прави безнаказано каквото си иска – цели 20 години – в нечистата и несвята, но все пак, република…

От друга страна, никога не съм уважавал хората (меко казано), чиято лична и морална хигиена се изчерпва с фашисткия лозунг „Циганите – на сапун!“. И съм виждал лично големи цигании, направени и от българи… и всякакви други етноси и етнически мнозинства.

На всички е ясно, че броени дни преди изборите случилото се в Катуница идва направо като шестица от тотото за определени политически сили, които сега ще разпънат на кръст и полицията и сегашните управляващи. И вече почнаха…

Това е малко долно, според мен. Защото безнаказаността на Цар Киро не е откакто властта е в ръцете на актуално управляващата политическа сила. Същият наглец е бил също толкова безнаказан от всяко едно правителство – от 1989 година насам. И сигурно е имало защо…

Без съмнение, голяма част от упреците спрямо действията – или бездействието – на полицията ще бъдат напълно основателни. Но ми е жал за обикновения полицай или жандармерист, който бива изпращан – не по своя воля, а по заповед – да стои като паметник срещу развилнялата тълпа. И да попива всичкия насъбран гняв, псувни, а понякога и удари. Вместо началниците си…

(Знам, че ще кажете, че на полицаите и жандармеристите за това им плащат. И все пак…).

Чистосърдечно си признавам, че нямам готова рецепта как е най-добре да се постъпи в тази нажежена обстановка. Почти всяко решение ще породи също толкова освирквания, колкото и ръкопляскания…

Единственото, което знам е, че тези, които управляват сегашната „цигания“ в така наречената ни „държава“ са длъжни да намерят най-правилното решение. Защото пък ние затова им плащаме…

Другите, дето ни водят не управляващи а обикновен електорат, също сме изправени пред много труден избор. Да запазим гласа на разума. Да не допуснем този все по-тънък гласец да бъде надвикан от дюдюканията на тълпата. Да си спестим още запалени домове и да не допуснем да пламне цялата държава…

Няма да е никак лесно. Но всичко друго ще е страшно…

Казвам го не от безопасната трибуна на своя скромен блог. Казвам го като родител – чието дете всеки ден ходи само по все по-страшните улици на една все още „циганска“ държава…

(За последното вината си е изцяло наша. Българска…)

P.S. Този път ще пропусна традиционния музикален завършек. Не се сещам за подходяща песен. А и е по-добре да помълчим… и да се позамислим…

СНИМКА: DarikNews (чрез Novinite.com)