Много ми е трудно да пиша за случилото се в Катуница – и верижната реакция в други населени места на собствената ми държава – тъй като не съм пряк участник в събитията. А от телевизионния екран нещата винаги са някак си едностранчиви, а и – нека не си кривим душата – доста манипулирани.
Но още по-трудно ми е да не пиша за тези събития. И за въпросите, които случилото се породи…
Защото, все пак, съм блогър, т.е. нещо като главен редактор на нещо като собствена медия. А мълчанието на медиите е равнозначно на самоубийство. (До голяма степен, причината да напиша всичко това днес беше емоционалната публикация на друг колега блогър, с когото се познавам само задочно – но неговия разказ от първо лице ме накара да се срамувам от мълчанието си).
Другата, не по-малко важна причина, е, че това, все още, е и моята държава. Въпреки циганията в нея и всичко останало, което ежедневно ме кара да се питам с какво съм го заслужил…
Събитията в Катуница пораждат много – и все важни – въпроси. И тези въпроси не са от вчера. Но от това дали всички ние – като общество и като нация – ще намерим верните отговори, зависи Утре-то на същото това общество. И нация…
За да няма пак неразбрали – позицията ми по този скандал не е еднозначна. С ръка на сърцето – не мога да се съглася изцяло с нито едната от двете, коренно противоположни гледни точки. И това не е измиване на ръцете – а е дилемата на повечето „нормални“ хора, които не са били нито от едната, нито от другата страна на тази барикада.
Със сигурност, щях да имам много по-ясна позиция по въпроса – ако моето дете беше прегазено от микробус с подивели роми. Или ако моето семейство беше гледало години наред как някакъв си самопровъзгласил се „цар“ си прави безнаказано каквото си иска – цели 20 години – в нечистата и несвята, но все пак, република…
От друга страна, никога не съм уважавал хората (меко казано), чиято лична и морална хигиена се изчерпва с фашисткия лозунг „Циганите – на сапун!“. И съм виждал лично големи цигании, направени и от българи… и всякакви други етноси и етнически мнозинства.
На всички е ясно, че броени дни преди изборите случилото се в Катуница идва направо като шестица от тотото за определени политически сили, които сега ще разпънат на кръст и полицията и сегашните управляващи. И вече почнаха…
Това е малко долно, според мен. Защото безнаказаността на Цар Киро не е откакто властта е в ръцете на актуално управляващата политическа сила. Същият наглец е бил също толкова безнаказан от всяко едно правителство – от 1989 година насам. И сигурно е имало защо…
Без съмнение, голяма част от упреците спрямо действията – или бездействието – на полицията ще бъдат напълно основателни. Но ми е жал за обикновения полицай или жандармерист, който бива изпращан – не по своя воля, а по заповед – да стои като паметник срещу развилнялата тълпа. И да попива всичкия насъбран гняв, псувни, а понякога и удари. Вместо началниците си…
(Знам, че ще кажете, че на полицаите и жандармеристите за това им плащат. И все пак…).
Чистосърдечно си признавам, че нямам готова рецепта как е най-добре да се постъпи в тази нажежена обстановка. Почти всяко решение ще породи също толкова освирквания, колкото и ръкопляскания…
Единственото, което знам е, че тези, които управляват сегашната „цигания“ в така наречената ни „държава“ са длъжни да намерят най-правилното решение. Защото пък ние затова им плащаме…
Другите, дето ни водят не управляващи а обикновен електорат, също сме изправени пред много труден избор. Да запазим гласа на разума. Да не допуснем този все по-тънък гласец да бъде надвикан от дюдюканията на тълпата. Да си спестим още запалени домове и да не допуснем да пламне цялата държава…
Няма да е никак лесно. Но всичко друго ще е страшно…
Казвам го не от безопасната трибуна на своя скромен блог. Казвам го като родител – чието дете всеки ден ходи само по все по-страшните улици на една все още „циганска“ държава…
(За последното вината си е изцяло наша. Българска…)
P.S. Този път ще пропусна традиционния музикален завършек. Не се сещам за подходяща песен. А и е по-добре да помълчим… и да се позамислим…
СНИМКА: DarikNews (чрез Novinite.com)





Здрасти,Пламене
и аз като Стефан съм от Пазарджик и затова ще ти кажа най-отговорно – циганите не са хора!И вчера гледах по телевизията/мисля бтв/ за това как мангалките си продават децата.Продават ги!Като котило кученца – те са много тъпи животни.Лошото е ,че са многоброен електорат и затова се допускат такива неща като не плащане на никакви сметки и неходене на училище и т.н.Преди години имаше един висш полицай в града,който направи десант с полицаи в циганската махала – откриха много отвлечени български момичета,купища злато и какво ли не още.Така трябва за тях,повярвай ми – редовен бой с палките.Срещу офиса ми е „Социални грижи“ – постоянно има опашка от мангалки накичени с килограм злато по себе си,но наредили се за помощи.Защо,по дяволите?!
Успешна седмица!
Нека виновните биват наказвани според закона – и извършеното от тях. А не според етническата принадлежност…
Ако искаме ние да сме хора.
(Щото австрийците, иначе, са много културни хорица. Ама имаше един Адолф…)
Що бе, той и Адолф беше културен. Художник…
А иначе познавам цигани, за които мога да кажа, че са много свестни хора.
Както и българи, за които по-добре нищо да не казвам.
Но проблемът е в толерирането на точно такива хора, за които говори Таня, както и на така наречения цар. Заради тях страдат и свестните цигани.
Да не се самоизтъквам, още повече, че идеята не е моя, но най-добрия музикален завършек е:
https://komitata.blogspot.com/2011/09/blog-post_25.html
🙂
Да, песента е доста подходяща…
Написаното в общи линии изразява и моята позиция, но все пак винаги е добре да се придържаме към истината и фактите. През последните 20 г. въпросният наглец Киро е арестуван 2 пъти – през 1993 г. и през 1998 г. Така че твърдението, че „Същият наглец е бил също толкова безнаказан от всяко едно правителство – от 1989 година насам.“ не отговаря напълно на истината.
Не съм му виждал досието, а и лично аз не помня да се е шумяло по медиите по такъв повод – но ако е вярно, приемам поправката!