Чакахме, чакахме – и дочакахме! Най-лошите ни страхове се оправдаха – Apple вече не е същата. Няма я харизмата на Стив Джобс. Магията я няма… Емоционално, ще кажете… Ами да – емоцията беше водеща. Досега… Тази вечер една обикновена компания представи един обикновен продукт (всъщност, няколко – но за всичките важи едно и също: нищо […]
В едноименната си книга, самият Айзък Азимов признава, че: „Против глупостта…самите богове…напразно се борят“ („Against stupidity the gods themselves contend in vain.“). Напълно съм съгласен с него… което значи,че съм напълно наясно, че и от този текст няма да има кой знае каква полза… по презумпция. Но трябва някъде да си го излея* – „светлото“ […]
Уж не съм гнуслив. Ама вече ми иде да повърна… Аман от толкова политиканстващи „активисти“! Аман!!! Ако се зачетеш само за 2 минути в news feed-а на Facebook – като нищо можеш да останеш с впечатлението, че сме най-развитото гражданско общество в света. Пък навънка е пълна селяндурщина… Всеки има мнение. Всеки сочи с пръст […]
Песента е леко старомодна. Също като мен. Но няма как да е иначе… Песента е доста мелодраматична. Съвсем като мен. Но поне се опитвам да се променя… Песента е наивна. Няма да се повтарям като кого… Разумът не си пада по такива песни. Аз пък не си падам много-много по разумните неща. И въпреки, че […]
Днес във Фейсбук водещите теми са две – но са свързани с една и съща дата. Днешната: 1-ви юни. Традиционно, Първи юни е Денят на Детето. Само дето традициите не са това, което бяха. Децата – също. Подчертавам дебело, че никого не съдя, не поучавам и не давам акъл. Просто си споделям. Така че, моля, […]
Мечтосвят е онова измислено – и мечтано – място, където правилата на „правилната“ Вселена не важат. И единственият Архитект е собственото ни въображение. Мечтосвят е тайното измерение, в което може да избягат (макар и само за малко) само надарените. С фантазия, копнеж и – разбира се – мечти. В Мечтосвят няма закони, задължения и неща, […]
Не мога да ти нарисувам една овца. (Ако е автопортрет – би било един Овен, но наистина никакъв ме няма в рисуването). Не съм много сигурен и че ме бива в разказването на приказки. Още повече – на пораснали момичета. Но предпочитам да опитам… (Отколкото просто да се откажа – защото мога да стана за […]
25 години не са никак малко време. За някои са целия живот. Или дори повече, отколкото са живели досега… А за мен – точно днес – това е времето, което е изминало, откакто за първи път скочих с парашут. 9 април, 1987 година. Рано сутринта, на летището на авиоклуба край гр. Михайловград (сегашна Монтана). Аз […]
„Татко ще ми купи колело… друг път!“. Това е реплика, от един нашумял навремето български игрален филм от близкото минало. Това е и първото, което ми дойде наум днес. По адрес на станалото – и нестаналото – в един славен -(в близкото минало) български футболен отбор. За съжаление (казвам го съвсем ясно), този клуб не […]
Уважаема публико! Много по-мъдър човек от мен е казал, че ако не можеш да надградиш тишината – най-добре е да си замълчиш. А моя милост нееднократно доказа, че е скарана с мъдростта. За щастие, има кой редовно да ми напомня колко съм грешен. И погрешен… Затова, дори и аз вече осъзнах, че няма как да […]
„На мама момчето!“. Така ми казваше мама когато бях малък. И още ми казва така. Другите й две деца са момичета… Първанчо. И така ми казваше, колкото и на мен да не ми харесваше (напомняше ми на „готованчо“). Защото съм първото й дете – и първото внуче и в нейния, и в бащиния ми род. […]
Някои са по-дискретни. И само ми го намекват. С любезен гласец… Други са по-безцеремонни и директни. И ми го казват направо: „Трябва да спреш с тези несериозни глупости! Не ти отиват!“. Разбира се, под „глупости“ всеки разбира различни неща, но в случая доброжелателите ми визират едно или повече от долуизброените. Не ми отивало да пиша […]