Уж не съм гнуслив. Ама вече ми иде да повърна…

Аман от толкова политиканстващи „активисти“! Аман!!!

Ако се зачетеш само за 2 минути в news feed-а на Facebook – като нищо можеш да останеш с впечатлението, че сме най-развитото гражданско общество в света. Пък навънка е пълна селяндурщина…

Всеки има мнение. Всеки сочи с пръст някой политик. (Управляващите са с предимство). И всеки политик ни е виновен за нещо…

(Не, че са невинни… ама наистина вече прекалиха! Поборниците… Гади ми се от тях. Сериозно.)

В началото на власт дойдоха червените. То и половин България (че и отгоре) още си беше червена. По навик.

Другата половина обаче посиня от злоба. „Тия са виновни за всичко! Тия – червените гадняри! У-бий-ци!“. И се почна една…

После и сините се докопаха до баницата. Червените мигом извадиха тефтерчетата. И мегафоните…

За всичко беше вече виновен Иван Костов.

(Не казвам, че и той е чист като сълза. Напротив. Но ако успеете да си видите гърба – там едва ли има ангелски криле… нали?)

Дойде и Царят. България осъмна в жълто. Бързо му хванахме цаката и на него. И отново му разгонихме фамилията…

После бе на ред Станишев. Сещате се, че и него го застигна всенародната любов…

Сега актуален е Б.Б. Завалията, не случи на времена – по времето на Костов (че и на Станишев) Фейсбук още не беше излязъл на мода и народа си псуваше предимно по кръчмите.

Сега е друго. Всеки комплексар вместо да работи (поне върху себе си) лае, квичи и плюе – срещу предишната, сегашната и бъдещата власт.

За него – „поборникът“ – е почти без значение по кого плюе. Важното е ДРУГ да е виновен.

Друг да е виновен, че животът му е толкова скапан, а бъдещето на децата му – толкова мизерно.

По някаква странна логика – която аз отказвам да възприема – като се изпикаеш на властта (във Facebook става много лесно) и вече си освободен от отговорност. За скапания си живот и мизерното бъдеще на децата си…

Да… ама друг път!

Бойко не е вечен. Нито Станишев, нито Костов…

Те ще си отидат. Но ние ще си останем същите мизерници…

Докато не поемем цялата отговорност за това вътре в нас – и това навън – ще живеем като полу-човеци.

Защото злобата и ненавистта не могат да направят ничий живот по-добър.

Някоя заблудена овца (там, във Фейса) може и да ни повярва – че сме голЕма работа.

Ама онуй, скритото надълбоко в нас гласче, знае истината…

(И точно затова ще се излее тон помия и под тези мои редове… щото така е най-лесно…).

А истината боли.

Като убождане със спринцовка, в която има противоотрова…

Омръзна ми от мразещи хора. И от помията ми омръзна…

Ако това е „социалното“ на социалните мрежи – не ми трябва и този социализъм!

Май пак ще се спасяваме поединично…

…също като тогава – преди да дойде турското робство.

И никак не ме успокоява, че след още 500 години може и да се пробудим.

Ама никак…

httpv://www.youtube.com/watch?v=uwT4AL96vaY