Уважаема публико!

Много по-мъдър човек от мен е казал, че ако не можеш да надградиш тишината – най-добре е да си замълчиш.

А моя милост нееднократно доказа, че е скарана с мъдростта. За щастие, има кой редовно да ми напомня колко съм грешен. И погрешен…

Затова, дори и аз вече осъзнах, че няма как да стане таз работа – да подобря тишината. С думите си.

Които все са погрешно разбрани. Или погрешни – по принцип.

И които все на някой ще накривят капата. Поне колкото да почне да ми се обяснява как е правилното. И кое е уместно…

Имам много недостатъци (за разлика от улегналите, праволинейни и всезнаещи люде, които наистина заслужават да пишат – и да бъдат четени), но един от най-дразнещите ми недостатъци е, че ми е много къс фитила. (Другият е, че така и не успях да стана дебелокож и да не взимам прекалено навътре хорската глупост или пошлост – или всяка комбинация от същите две).

Накратко – вече ще си мълча.

„Те победиха!“, както се казваше в един героичен филм за героичното ни комунистическо минало…

Ние, победените, отиваме в прашния ъгъл на историята. Да се срамуваме.

Но и да си вземем поука…

httpv://www.youtube.com/watch?v=4CI3lhyNKfo&feature=related