Днес във Фейсбук водещите теми са две – но са свързани с една и съща дата. Днешната: 1-ви юни.

Традиционно, Първи юни е Денят на Детето. Само дето традициите не са това, което бяха.

Децата – също.

Подчертавам дебело, че никого не съдя, не поучавам и не давам акъл. Просто си споделям. Така че, моля, не бързайте да ме сочите с пръст!

От няколко приятелски профила прочетох призива днес да подарим на детето си книга. На пръв поглед – нищо лошо.

Даже и аз имах – първоначално – такава идея. Щото много ми се ще детето ми да чете повече книги. Нали са прозорец към света…

Някога бяха – за нас. И за нашите родители. Пък и за техните…

Сега има по-нови джамове. И по-модерни дограми и стъклопакети… образно казано.

За сегашните деца прозореца към света е LCD монитора на компа. Или retina дисплея на айпада или айфона…

Може да не ни харесва – но е така. Времената са други, децата са други, а също и забавленията…

Ерго – подаръците. Затова подарих на детето си нов абонамент за любимата му онлайн игра.

Крив, прав… това иска то. А аз го обичам достатъчно, за да уважа избора му…

(По същата причина, понякога го водя и в Макдоналдс. Но пък е гледал  и Super Size Me. За баланс…).

Другата „гореща“ тема днес е забраната за тютюнопушенето на публични места.

Пуша от 16-17 годишен. Не се гордея с това и съм се борил с този си лош навик – с променлив успех.

(Най-добро постижение – 23 месеца без да докосна цигара!  Second best резултат – 11 месеца без цигарен дим.)

От около 4 месеца пак ги отказвам. Без държавата да ме задължава – по собствено желание. Това е много важно.

Запалих цигара след земетресението по-миналата седмица. Бях доста разтърсен и го направих почти инстиктивно…

Запалих цигара и преди малко. Нарочно. За експеримент. (Не беше на публично място – на собствения си балкон!).

Дръпнах два пъти и я изгасих. Пак доброволно и напълно съзнателно.

Реших, че не си заслужава пак да се превръщам в роб. Въпреки гъдела да покажа среден пръст на държавата – с традиционното „Те ще ми кажат какво да правя!“.

Не одобрявам сегашната забрана, обаче. Защото прекаленият светец не е и Богу драг…

Предишният вариант – в заведенията да има места и за пушачи, и за непушачи, не беше толкова лош. Когато и където се спазваше… но това е друга тема. (Просто трябва по-добър контрол – не по-малоумен закон!)

Сегашното пълно ембарго е и доста лицемерно. Както и надписите върху цигарените кутии: „Пушенето убива!“.

Наркотиците също убиват. Но тези, които ги произвеждат, разпространяват и продават се преследват от закона. Поне за пред хората…

Щом като пушенето е толкова вредно – ами да забранят цигарите тогава! Всичко останало е лицемерие.

И ще се повторя – не искам да дразня непушачите или инакомислещите. Просто си казвам мнението…

В крайна сметка, дайте да го караме малко по-весело!

Все пак – петък е! Да разпуснем малко, а? 😉

https://www.youtube.com/watch?v=QMT9cVC1Ykg